Има риск балансиращият пазар на електроенергия да бъде въведен у нас по неефективен за участниците в него начин. Това прогнозираха на семинар за журналисти експерти от електроразпределителното дружество ЕВН, цитирани от БТА. 

Илина Стефанова, ръководител на отдела "Енергийна политика" в дружеството, обясни, че колкото повече и разнородни участници има една балансираща група, толкова по-малки са разходите й за балансиране, защото участниците успяват да компенсират помежду си разминаването между прогнозната и реалната си консумация (ако са потребители), както и прогнозното и реалното производство (ако са производители на енергия).

Така постъпленията към Енергийния системен оператор (ЕСО) за небаланс са по-малки. И обратно - колкото по-малки и разпокъсани са балансиращите групи, толкова техните разходи за балансиране са по-големи и съответно постъпленията към ЕСО са повече.

Досега дружеството ЕВН е правило тестове на балансираща група, в която са били включени производители на зелена енергия, мрежовият оператор и крайният снабдител на енергия, но според новите указания на ДКЕВР всички тези участници трябва да бъдат разделени в отделни групи. Така разходите им за балансиране ще се увеличат с около 10 млн. лв., изчисляват от ЕВН.

Дружеството има лицензи за доставчик от последна инстанция, за краен снабдител, за разпределение като мрежови оператор и като изкупуващ зелена енергия. Сега всеки от тези лицензи ни бе разширен с правата и задълженията ни като координатор на балансираща група - тоест освен функциите по изкупуване и продажба на енергия вече имаме и функции по прогнозиране, агрегиране на графици, обмяна на тези графици с другите координатори на балансиращи групи, разплащане на общия небаланс към ЕСО и разпределяне и разплащане на небалансите с членовете на балансиращата група, обясни Стефанова. Същите функции имат и останалите електроразпределителни дружества.

Балансиращите групи имат и друга специфика - те се влияят от прогнозата за времето, коментира още Илина Стефанова. Тъй като за България е характерно през зимата да се отопляваме на ток, при промяна на температурата веднага се променя и консумацията на електроенергия, а това влияе на разходите за балансиране на системата. Изчисленията на ЕВН сочат, че при понижение с един градус на температурата през зимата консумацията на ток се повишава с 611 мегаватчаса на ден.

През лятото повишението на температурата с един градус увеличава консумацията на електроенергия с 358 мегаватчаса на ден, а за преходните сезони при един градус промяна надолу или нагоре на температурите консумацията се увеличава с 609 мегаватчаса на ден.

Очакваше се, че балансиращият пазар на електроенергия ще започне да работи от началото на тази година, но все още това не е факт. Последната прогноза на ДКЕВР е, че това може да се случи през идните един до два месеца. Преди това обаче трябва да бъде издаден лиценз и за борсов оператор, като заявления за това са подали две дружества - частно и регистрираното през януари дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг - Българска независима енергийна борса.

Целта на балансиращия пазар е да покрива отклоненията от предварителните разчети за производство и потребление на ток. При централите на възобновяеми източници отклоненията са по-големи, отколкото при конвенционалните, защото вятърът и слънцето са непостоянни. Досега тези т.нар. небаланси се покриваха от Електроенергийния системен оператор и другите мрежови компании.