Два варианта се обсъжат за замяна на единната сметка

Два варианта се обсъжат за замяна на единната сметка

Два варианта се обсъжат за замяна на единната сметка
След като в сряда Конституционният съд обяви извън закона въведената единна сметка сега Министерството на финансите обмисля два варианта за промяна в нея.
Единият от тях предвижда единното платежно нареждане да остане и да се попълва един документ, но в него ще се посочват четири подсметки за основните видове задължения (данъци, социални осигуровки, здравни осигуровки и вноски за втора пенсия). При втория вариант ще се попълват 4 отделни документа.
Това обясни финансовият министър Петър Чобанов като допълни, че е възможно при това положение разходите на фирмите и гражданите отново да се увеличат.
И при тези варианти системата на НАП отново ще погасява задълженията на фирми и граждани като се започне от най-старото, но плащанията за данъци няма да се месят с тези за осигурителната система. Например ако една фирма има невнесени осигуровки, когато плати своето ДДС, няма да се насочва за покриване на осигурителни задължения. Ако обаче има неплатен корпоративен данък с падеж преди подаването на ДДС декларация, плащането ще се насочи първо за неговото погасяване, съобщава "Капитал daily".
Докато се реши окончателно каква схема ще замести обявеното за противоречащо на Конституцията платежно, плащанията ще са по сегашния ред.
"Ще работим максимално бързо за промяна на сегашната система. В понеделник ще проведем и консултации с бизнеса, преди да решим, за да сме сигурни, че след това ще предложим най-доброто решение", обясни финансовият министър.
Единното платежно нареждане бе въведено миналата година и позволява на хората и фирмите да правят само един превод към НАП, като средствата им автоматично се насочват за погасяване на най-старото от задълженията, за което настъпи падеж. Независимо дали става въпрос за данъци или осигуровки. Това нареждане замести общо 11 различни и целта му беше да се пести от таксите за транзакции. По изчисления на финансовото министерство така на бизнеса са били спестени 26 млн. лв.