Темата за прехода на България от планираната икономика и всичко, с което беше съпътствана тя, към пазарните отношения, се обсъжда точно оттогава, откакто започна. И докато политици, политолози и управляващи имат различни тълкувания на темата, изглежда независимите икономисти имат съвсем ясен отговор на въпроса за рамките на прехода, 25 години по-късно. И той е, че преходът отдавна е приключил. Това стана ясно от думите им по време на дебат, организиран от библиотеката на Института за пазарна икономика.

Още през 1994 г. смятах, че преходът е приключил. Още тогава вече бе формирана нова стопанска конюнктура и защото и тогава смятах, че ще е все по-голяма групата хора,  които ще бъдат против опитите да се върнем към предишното състояние, каза Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. Той все пак припомня, че в периода 1994 - 1997 г. има повторен опит за завръщане към централното планиране.  По думите му обявените планове на настоящото правителство за реиндустриализация по същество също са такъв опит. 

Деленето на икономиката на такава на произвеждането на стоки и на предоставяне на услуги е елемент на  планираната икономика, при която  услугите не са били елемент на брутния вътрешен продукт, посочи по време на дискусията Румен Аврамов. Той е един от редакторите на първата систематична книга за обсъждания период  - "Преходът", издадена през 1994 г. от икономисти, които по онова време са част от съществувалата до неотдавна Агенция за икономическо програмиране и развитие.

В нея са анализирани конкретни сфери на икономиката в първите години след промяната - освобождаването на цените, развитието на селското стопанство, динамиката на работната заплата, фискалната политика, лихвените проценти и тяхното влияние върху депозитите и кредитите. 

Изводите, направени от експертите, бяха базирани на допускането, че частният сектор  е рационален.

Това кои ценности ще надделеят беше борба на интереси, не на идеи, разказва за онзи период Аврамов. Според него една от големите заблуди тогава е била, че това може да се преодолее чрез ограмотяване на населението и на публичния елит за случващото се.

Според икономиста обаче едно общество не може да надскочи потенциала си. Той даде емлбематичния пример с това, че страната е в дъното на почти всяка световна класация, но това не е в резултат на настоящата политическа конюнктура, а е така "от Освобождението насам". 

Аврамов припомни периода преди двете световни войни, когато съвсем официално е било оповестено коя банка в страната с коя политическа сила е обвързана и какви интереси защитава. Георги Губиделников в началото на 20 век е банкер (главен директор на Българска търговска банка, най-голямата в страната с предимно местен капитал), но също е и член на Банкерския съвет при БНБ. "Все едно днес Цветан Василев да е подуправител на БНБ", посочи Аврамов за сравнение на това какъв конфликт на интереси би била такава ситуация с днешна дата. 

Най-крайното мнение на участниците в дискусията гласи, че думата преход дори е безсмислена. Преходът означава еднократно превключване от едно състояние в друго и после от теб зависи какво се случва с новата конструкция, която си започнал. Няма преход, след като си направил това превключване, коментира икономистът Калин Христов, понастоящем подуправител на БНБ. Животът ни е безкраен преходен процес, а няма нещо точно установено, към което се стремим през цялото време. Във времето, което настъпва след "превключването", има едновременно развитие на различни успешни и неуспешни модели, от които се оформя един, който също еволюира, смята той. 

Преходът наистина е свършил и това е базата, от която тръгваме, когато правим анализи за наши клиенти, казва Георги Стоев, съуправител на "Индъстри уоч", който се опита да даде практичния, а не научния отговор на въпроса какво се случва след прехода. Според него в момента има вече оформени три отчетливи категории на бизнес поведение: модел, при който съответните бизнеси са силно зависими от политически решения. Те са "скачени с обществени поръчки, с монополи, искат да са близо до властта и не им трябва повече.Не искат да са Стив Джобс, чувстват се добре като местните фараони".

Втората група е на независимите играчи - това са повечето глобално интегрирани бизнеси, които са динамични. "Те не се стремят да са близо до властта, но няма как да го избегнат."

Най-пренебрежимата като размер група е тази на независимите от местната политика и локалния бизнес климат компании - тези в сферата на ИТ и също аутсорсинг компаниите. "Те не гледат телевизия. Ако не ги устройва, те не са тук. Независимо кой е кмет и премиер", посочва Стоев.

Според него обаче, тъй като медиите обръщат внимание предимно на първата група, която е свързана с властта, за обществото бизнесът е този, който е скачен с нея. Медиите на показват новите герои, анализира Стоев.