Трябва да се подготвим за пълната либерализация на енергийния пазар, включително за затваряне на неефективните производствени централи и за повишаване на цените на електроенергията. Това коментираха по време на кръгла маса в БТА енергийни експерти от неправителствени организации.

Иванка Диловска, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, заяви, че ако страната не започне действия за пълното либерализиране на пазара, крайният срок за което е краят на 2015 г., в най-скоро време ще започнат да валят предупредителни писма от Брюксел.

Диловска припомни, че служебното правителство миналата година бе поканило представители на Световната банка за преглед на енергийната ни система, изготвен бе и доклад с препоръки. Почти нищо от тези препоръки не само че не е изпълнено, но не е и обсъждано, каза Диловска и припомни, че сред препоръките са били разформироване на БЕХ и създаване на енергийна борса. Ние все още нямаме борса, тепърва се регистрират нови дружества за борсов оператор, докато другите страни от региона вече са се ориентирали към някоя от големите енергийни борси, коментира Диловска.

Свободният пазар ще доведе до конкуренция между производителите на енергия, а това ще предизвика и затваряне на неефективните централи и в това няма нищо лошо, те не са свещени крави, заяви Диловска.

Антон Иванов от Български енергиен форум отбеляза, че ако не се вземат мерки за плавно навлизане в

либерализирания пазар, а това се случи шоково, ще има и рязко увеличение на цените на електроенергията.

Според проф. Кръстьо Петков от Съюза на икономистите в България около 500 хил. български семейства имат нужда от ваучери за енергийни помощи, но колко от тях и как да ги получат трябва да е въпрос на експертна оценка, а не на популизъм.

Богомил Николов, изпълнителен директор в Българска национална асоциация "Активни потребители", заяви, че от гледна точка на потребителите на пръв поглед би трябвало да се очаква радост заради понижението на цените на тока, но организация като неговата вижда в ситуацията затишие пред буря.

Предстои пълно либерализиране на пазара и трябва още отсега да се очертае политика към уязвимите потребители, а ние дори нямаме дефиниция какво е това, посочи Николов.

Относно ситуацията с електроразпределителните дружества и започналата процедура по отнемане на лицензиите им заради неразплатени плащания към НЕК, експертите бяха категорични, че недостигът на средства в системата на енергетиката е толкова голям, че не може да бъде решен без системен подход и чрез обявяване на война само на едни от участниците в системата.

Тези 318 млн. лв. просто липсват в ЕРП-тата, защото решенията на ДКЕВР са формирали дефицит в енергийната система, посочи Диловска. Дефицитът идва от факта, че заложените от регулатора приходи от продажбата на квоти въглероден диоксид ще се изпълнят само наполовина на прогнозираните 499 млн. лв., а в цената на енергията на разпределителните дружества не са признати разходите за изкупена зелена енергия за минал период, обясни експертът. Така, призовавайки ЕРП-тата да платят на НЕК, държавата все едно ги призовава да не плащат зелената енергия на ВЕИ производителите, което ЕРП-тата са длъжни да правят по закон, разтълкува ситуацията Диловска.

Антон Иванов отбеляза, че когато има такъв силен дисбаланс в енергетиката противопоставянето е последното, което ще помогне. Проф. Кръстьо Петков препоръча министърът на икономиката и енергетиката незабавно да оттегли ултиматума си към разпределителните дружества и да бъде създаден енергиен борд с участието на представители на международни организации.

ДКЕВР трябва да се закрие и да се създаде независим регулаторен орган, в който политическите квоти да са само 50 процента, а останалите 50 процента - експерти, заяви още професорът.