Присъединяването на Крим към Русия, независимо от недоволството на Западния свят, беше признато за свършен факт от много чуждестранни експерти и анализатори. В допълнение те признават, че и Русия, и Украйна са в състояние да се справят финансово с последствията.

Но ако конфликтът продължи да се развива, което плаши Запада и някои проруски югоизточни райони, това може да има катастрофални последствия за украинската икономика, а тази на Русия направо да изпадне в рецесия. Това показва анализът на Института за международни финанси. Той обединява 500 финансови институции от 70 страни.  

Обозкървената икономика на Украйна стагнира още в периода на противопоставяне на Русия и това продължава и в началото на март. Дефицитът по платежния баланс и държавния бюджет на страната достигат до почти 9 на сто от брутния й вътрешен продукт, валутните резерви са се стопили до 13.6 млрд. долара през февруари. В картината се включва също ниската събираемост на данъците, дълга към "Газпром" и плащанията по външния дълг на страната. Всичко това може да изяде всичките валутни резерви до юли, ако Украйна междувременно не получи подкрепа от Международния валутен фонд, сочи анализът. В него се разглеждат два сценария.

Отделянето на Крим от Украйна ще подкрепи спада на украинската икономика, но доколкото на Крим се дължеше 3% от БВП, 1.4 на сто от експорта и около 3% от приходите от данъци, страната би могла да се справи с такъв ефект. Крим е дотиран регион, така че Киев в някакъв смисъл ще спечели от отделянето му.

Украинската икономика ще се свие с 8-9 на сто през тази година, а ако беше запазила Крим – то спадът щеше да е с 5-6 процента. При това положение Киев ще се нуждае от значителна финансова помощ, доколкото достъпът му до пазара на частен капитал се очаква да остане ограничен до 2016 г. Тази помощ трябва да е от порядъка на 20 млрд. долара, от които 15 млрд. долара от МВФ, а останалите от САЩ, ЕС и Световната банка. Институтът прогнозира още, че държавният дълг на страната ще достигне максималната си стойност от 58% от БВП на страната в края на 2015 г.

За руската икономика присъединяването на Крим също ще има ограничен ефект. Нарушението на нормалните търговски взаимоотношения ще струва на Русия 1.2 на сто от брутния й вътрешен продукт в течение на две години. Експортът пък може да се свие със 7-8 на сто.

Ключов проблем за Русия по мнения на икономистите от Института, ще бъде изтичането на капитали. Ескалацията на геополитическата криза само през януари е довела до изтеглянето на 27 млрд. долара от страната. Анализаторите смятат, че присъединяването на Крим към Русия ще намали притока на чуждестранни инвестиции с 20-30 процента, което от своя страна ще съкрати златно-валутните резерви на страната, които от началото на 2014 г. вече намаляха до 30 млрд. долара.

По оценка на анализаторите към края на 2015 г. международните резерви на Русия ще спаднат до 350 млрд. долара.

От друга страна, експертите на института разглеждат и друг сценарий за развитието на събитията – присъединяване на проруските области в югоизточната част на Украйна към Русия. В този случай Украйна отново ще се нуждае от международна помощ, а транзитът на руски газ за Европа ще бъде прекъсат за известно време.

При такъв сценарий обаче последствията за Украйна ще са катастрофални. БВП в новите граници съставлява над 56 на сто от икономиката на всички страни в рамките на 2013 г., а дефицитът по платежния баланс ще нарасне до 35 на сто от БВП при сегашните 9 на сто. И той няма как да бъде покрит: югоизточните региони на Украйна сега осигуряват половината от украинския износ и около 20 на сто от вноса.

Украинската икономика е заплашена от влизането в порочен кръг: отнетите територии ще свият икономиката и от друга страна ще лишат страната от производството в силно развития промишлен район по река Дон, което допълнително ще навреди на икономиката.

Такъв сценарий ще е негативен и за страните от Източна Европа, се посочва в анализа. При него БВП на България, Унгария, Полша, Румъния, Турция и Чехия ще се свие през 2014 г. въпреки настоящите прогнози за ръст и в шестте страни. Причина за това ще е спирането на доставката на руски газ и евентуално нарушени доставки на петрол. В същото време основен търговски партньор на тези страни е еврозоната, която и без това се очаква да пострада от задълбочаване на украинската криза. Средно 4 на сто ще е спадът в икономиките на тези страни при такъв сценарий.

Такъв сценарий обаче ще е негативен и за Русия, смятат анализаторите и проблемът не е толкова в конкуренцията между районите на Донбас, Челябинск, Череповци и Липецк, които са в Русия. По оценка на експертите в този случай над 50 на сто от прогнозирания при базовия сценарий руски капитал ще напусне страната. Така на властите ще се наложи да приложат плана отпреди пет години и да оставят рублата в състояние на "свободно падане". Това ще доведе до обезценяването й с 30 на сто и двуцифрена инфлация през 2015 г. В доларово изражение брутният вътрешен продукт на Русия за две години ще се свие с 20% спрямо равнището му от 2013 г.

Това моге да замаскира намаляването на приходите в бюджета на страната, но и разходите може да се увеличат с около 4 на сто заради нуждата от субсидиране на новите територии и нуждата от повишаването на жизненото равнище в тях. Затова бюджетният дефицит се очаква да се увелич три пъти до 6.5 на сто от БВП докато икономиката ще спадне с 2 на сто през 2014 г. и 1.2 през 2015 г., сочат прогнозите на института.