Той предвижда да се възстанови колегиалният принцип в работата на институцията. По време на дебатите най-активни в критиките си бяха депутатите от ГЕРБ, които приемат аргументите на държавния глава. По неофициална информация на "Атака" са обещани две места в новото ръководство на Сметната палата.

В мотивите си държавният глава посочва, че е недопустимо парламентът да откаже да изпълни конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата - тя да определя организацията си на дейност.

Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в палатата и обхвата им на дейност, а възлага на членовете на палатата в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба - на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения, посочва още Плевнелиев.

Президентът не намира доводи как е определена числеността на Сметната палата на 9 членове. Според него е неприемливо по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на палата с шестима души, при това без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки от тях и какви ще са отговорностите му.

Той изразява съмнения, че се цели овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийно-квотен принцип. "Друго значимо несъвършенство на закона е възможността за предсрочно прекратяване на мандат на председателя или на член на палатата поради тежко нарушение на закона или на Етичния кодекс с решение на Народното събрание по мотивирано предложение на Сметната палата.

Парламентът може да отстранява председателя или член на палатата за неизпълнение на служебни задължения, без изрично в закона да е посочено кои нарушения са тежки. Непълнотата в правната уредба създава съмнения за възможно политическо вмешателство в дейността на органа и приеманите от него актове. По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения. Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време, смята още държавният глава.

Депутатите ще изберат и ново ръководство на Комисията за защита на личните данни. За председател е предложен бившият член на ЦИК от квотата на БСП Венцеслав Караджов, съпруг на депутата от левицата Деница Караджова и бивш съпруг на бившия министър на правосъдието Диана Ковачева.

Сред членовете пък присъстват Цветелин Софрониев, кандидат за депутат на БСП на последните парламентарни избори, а в момента е главен секретар на комисията, ръководителят на отдел в комисията Цанко Цолов и бившите членове на Държавната комисия за сигурността на информацията Мария Матева и Веселин Целков (последният беше съветник на Цветан Цветанов). По закон Министерският съвет предлага, а парламентът избира с обикновено мнозинство председателя и четирима членове на комисията.