"Ройтерс": Бюрокрация и слабо образование спират бум в бизнеса с авточасти в България

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

"Ройтерс": Бюрокрация и слабо образование спират бум в бизнеса с авточасти в България

"Ройтерс": Бюрокрация и слабо образование спират бум в бизнеса с авточасти в България
Производството на части за автомобили в България има потенциал за експлозивно развитие, но бюрокрация и слаба квалификация на персонала пречат това да се случи още сега, когато икономиката има нужда от устойчиви инвестиции, разказва "Ройтерс".
Репортажът започва от Русе - "малката Виена" и родно място на първата търговска камара в страната, привличащ инвеститори като Witte Automotive. Този германски производител на авточасти, включително за големи компании като "Форд", е една от десетките чуждестранни компании от Япония до Република Южна Африка, продължава агенцията. Те стоят зад бум в производството в този сектор, който може да подобри положението на най-бедната страна в ЕС след спукването на имотния балон през 2009г.
"Индустрията се разраства, интересът - също. Големи играчи решиха през последните години да отворят предприятия тук", казва Тил Трукенмюлер, председател на организацията "Аутомотив Клъстер България". "Опитваме се да докараме и производител на автомобили. Със сигурност, ако успеем да убедим някого, нашият сектор буквално ще експлодира."
Производството на IMI в предприятието им в Ботевград.
Производството на IMI в предприятието им в Ботевград.
Но вероятно години делят България от подобен пробив заради структурните й проблеми, лошата инфраструктура и слабата квалификация. Това са и проблемите, оставили страната в периферията на бума на производство на автомобили през 90-те години в страни като Полша, Чехия и Словакия.
"Ройтерс" смята, че това вече се променя благодарение на фирмите за автомобилни компоненти, привлечени от разположението на България, ниските данъци, евтината работна ръка и валутния борд.
Тази година Witte ще се премести в ново предприятие и планира за удвои служителите си до 260 души. Продажбите вероятно ще надхвърлят 25 млн. евро, докато през 2010г. бяха под 1 млн. евро. 
Износът на този сектор се е удвоил до около 1 млрд. евро през последните 5 години и е достигнал 4.5% от общия експорт и 2.5% от БВП на страната.
Много фирми планират да разширят производството си или да отворят бизнес за пръв път. "Ройтерс" изрежда сред тях френската Montupet, както и Johnson Controls, американската  Sensata, канадската  Magna International, японските Yazaki and Sumitomo Electric.
Предприятието на Witte Automotive в Русе.
Предприятието на Witte Automotive в Русе.
Йенс Визе от консултантската AlixPartners обяснява, че все още разликите за производство в България все още са твърде малки спрямо Чехия например, за да се стигне до затваряне на предприятия в Централна Европа в полза на българския пазар.
Но евтината работна ръка - особено за манипулации, които не могат или е скъпо да бъдат заменени с машини - си остава сериозно предимство в бъдеще - в България разходите на труд за един час са 3.70 евро, докато в Полша са 7.20, в Унгария - 7.90, а в Словакия - 8.60 евро.
Други като филипинската IMI посочват наличието на специалисти и работници в електрониката и компютрите от времето на комунизма. Компанията има от 1997 г. предприятие в Ботевград, където две години преди това фалира местното държавно предприятие за електроника.
Но другите се оплакват от лоша инфраструктура и квалификация. 
Почти всички са недоволни от липсата на стратегия на държавата за сектора - включително с данъчни облекчения или субсидии - за да догони България конкурентите.
Като университетски град Русе би трябвало да създава инженери, счетоводители и управители, но студентите са толкова зле обучени, че само малка част от тях си струва да бъдат наемани, казва Томас Жиндра, директор на предприятието на Witte в града.
Компанията чакала месеци наред да се задвижи процедурата за смяна на предназначението на земеделския терен, на който строи новия си завод. Шосетата са в лошо състояние, а Дунав се прекосява по тесен мост, на който камионите чакат понякога часове наред.
"Когато влизам в България по моста се питам "Да би да съм в Ирак? Или някъде в Азия? Това е толкова ужасно", казва Жиндра.