Изплащане на всички депозити от КТБ, предвижда нов вариант на специален закон

Да се изплатят и негарантираните по закон сега депозити в КТБ, предвижда нов проект на специален закон, който оповести на интернет страницата си бившият депутат от БСП Георги Кадиев. В него се предвижда гарантираните до 100 хил. евро депозити да се платят до 30 дни, а надвишаващите тази сума - до 6 месеце след ревизия от НАП.
Към момента не е известно проектът да е внесен в деловодството на Народното събрание. Пред "Дневник" Менда Стоянова, бивши председател на бюджетната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ каза, че не е запозната със законопроекта и тя и колегите й не са участвали в нови обсъждания, тъй като "ние отиваме да помагаме, а след това ни обвиняват, че сме искали банкови ваканции". По думите й, ако има промени, правени от другите партии, те най-вероятно са във връзка с идеята за данъчна ревизия на големите вложители след консултациите при президента в понеделник.
Проектът предвижда и лихвите по големите депозити да бъдат намалени до средните за пазара при това със задна дата - от откриването на влога. Сроковете по изплащането започват да текат от влизането нa закона в сила, което означава че ако бъде приет малките вложители в КТБ ще имат отново достъп до парите в рамките на месец, съобщава "Капитал".
Предлага се въвеждане и на ограничение за фирмите да разполагат със средствата си и да извършват междубанкови преводи само за доставка на стоки и услуги и погасяване на задължения към държавата и контрагенти за срок от 12 месеца от влизане в сила на закона. За целта те ще трябва да представят документи удостоверяващи основание за плащане.
Проектът предвижда тези мерки, ако квесторите на банката установят, че собственият й капитал е отрицателен. За това са им дадени 20 дни от влизане в сила на закона, като ако капиталът се окаже положителен се преминава към предвидените мерки в Закона за кредитните институции.
Ако се окаже, че КТБ е декапитализирана, проектът предвижда в 10-дневен срок държавата да купи от нея дъщерната й "Креди агрикол" за 1.5 млн. лв., които се прихващат с насрещно вземане. В нея се прехвърлят всички влогове (освен тези на акционери, управители и техни роднини). Дотогава квесторите трябва да изготвят и списък с активи, които да се прехвърлят към "Креди агрикол" и който да бъде одобрен от БНБ и финансовия министър.
За финансирането на "Креди агрикол" се предлага трансфер от държавата 2.2 млрд. лв. и от Фонда за гарантиране на влоговете 1.5 млрд. лв. За целта държавата може да емитира еднократно ДЦК.
Другите вече известни проектопромени в ЗКИ също остават на дневен ред, като са включени в преходните и заключителни разпоредби.