Русия е изгубила делото срещу нея, заведено в арбитражен съд в Хага от съсобствениците на бившата частна петролна компания ЮКОС, и ще трябва да им плати 50 милиарда долара обезщетение, както и 65 милиона долара разходи по делото. Плащането трябва да започне от 1 януари 2015 г., иначе следват тежки наказателни лихви.

Това съобщи московският в. "Комерсант" часове преди очакваното днес огласяване на присъдата в Холандия. Новината за осъдителната за Русия присъда потвърди и "Ройтерс" и посочи, че сумата е "около 50 млрд. долара". Почти сигурно е, че руската държава ще обжалва.

Изданието се позовава на свои източници, които не назовава, и допълва, че арбитражният съд е удовлетворил половината от първоначалния иск за 114 млрд. долара.

Делото продължи почти 10 години и засяга един от най-големите търговски искове срещу Русия. Той бе заведен от кипърски поделения на регистрираната в Гибралтар група "Менатеп", чрез която Михаил Ходокрковски контролираше петролния гигант и беше навремето най-богатият човек в страната. Днес групата е холдингова компания по името Group Menatep Limited (GML), но Ходорковски, амнистиран след 10 години престой в затвора, не е акционер в нея и не е страна по делото в Хага.

Той бе арестуван през 2003 г. и обвинен две години по-късно в неплащане на данъци в особено големи размери. Компанията, оценявана някога на 40 млрд. долара, бе раздробена и национализирана, като повечето й активи отидоха в държавната "Роснефт". Последната се оглавява от Игор Сечин, един от най-приближените на президента Владимир Путин. Както Сечин, така и компанията са обект на международни санкции заради политиката на Русия в Украйна.

Най-голямата част от обезщетението трябва да отиде при Леонид Невзлин, който имаше дял от около 70% (след като Ходорковски прехвърли своята част на "Менатеп") и избяга в Израел, за да не бъде преследван в Русия. Останалите четирима, притежаващи еднакви дялове, са Платон Лебедев, Михаил Брудно, Владимир Дубов и Василий Шакновски.

Руската страна настоява, че решението, заемащо около 500 страници, е неоснователно, тъй като Енергийната харта е подписана от премиера Виктор Черномирдин през 1994 г., но тя така и не е ратифицирана от парламента в Москва и е действала само частично, т.е. в онези текстове, които не противоречат на конституцията и руските закони. Освен това според адвокатите на Русия съдът в Хага няма компетенции да разглежда подобно дело и случаят ЮКОС може да се урежда единствено в руската правораздавателна система.

През 2009 г. обаче тези аргументи бяха отхвърлени и според "Комерсант" в присъдата пише, че макар да приема, че ЮКОС се е опитала да скрие доходи чрез подставени структури в руската автономна република Мордовия, исканите от държавата суми "са представлявали пълномащабна атака срещу ЮКОС и нейните собственици с цел да бъде докарана компанията до банкрут".

Руската страна твърди, че съдът не е взел предвид факта, че данъчни спорове се решават в трите страни, където са регистрирани засегнатите в делото компании - Русия, Кипър и Великобритания.