По случая с КТБ ще се спазва българското законодателство, а ако в Брюксел смятат, че то не отговаря напълно на европейските банкови директиви, то има готовност да се приемат промени. В момента обаче това е невъзможно заради прекратената работа на 42-то народно събрание.

Това пише в съвместно писмо на БНБ и Министерството на финансите до Джонатан Фаул, генерален директор на Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" в Европейската комисия. Написаното е отговор на писмо на Фаул от началото на август, в който той подчертава върховенството на европейското законодателство и призовава изплащането на гарантираните депозити в двете банки от групата на КТБ да започне до дни и да бъде поне частично.

От писмото се разбира, че междувременно в Търговския регистър, с дата 8 август, е "Креди агрикол България", е преименувана на "Търговска банка Виктория".

Ако Фондът за гарантиране на влоговете започне да изплаща депозити  още докато се проверява финансовото състояние на КТБ и се установи, че тя е неплатежоспособна, може банката да остане без голяма част от своите вложители, което ще направи оздравяването й безпредметно и невъзможно, се обяснява още в писмото.

В него се цитират и текстове от Закона за гарантиране влоговете в банките, който предвижда изплащането на гарантираните депозити да започне след като е отнет лицензът на банката.

В писмото се посочва и че в момента натрупаните суми във Фонда (2.103 млрд. лв.) не могат да покрият гарантираните по закон депозити в двете банки(3.684 млн. лв. в КТБ и 55.1 млн. лв. в "Търговска банка Виктория") като недостигът е 1.636 млрд. лв.

Посочва се, че един от вариантите да се осигури наличност във фонда, е да се поиска банките авансово да преведат в него дължимите 0.5 на сто от влоговата си база за предходната година. Изчисленията обаче показват, че това би генерирало едва 291 млн. лв., които също са крайно недостатъчни. Освен това такава мярка би навредила както на финансовите резултати на банките, така и на репутацията. Така остава единствено възможен вариантът да се вземе заем от бюджета.

Една от причините правителството "Орешарски" да поиска актуализация на бюджета беше да се повиши тавана на записания там дълг и недостигащите средства за покриване на депозитите в двете банки да се покрият по този начин. Депутатите от Коалиция за България обаче не подкрепиха тази актуализация, а после парламентът беше разпуснат.

В отговор на предложението на Фаул да се изплатят частично депозитите, се посочва, че такава законова възможност няма.

От БНБ и Министерството на финансите посочват, че ако в Брюксел преценката е, че националното законодателство не съответства на европейското, то трябва да се вземат мерки за уеднаквяването им. Това обаче не може да стане веднага заради липсата на действащо Народно събрание.

В отговор на предложенията на Фаул от българска страна се подчертава, че изплащането на депозитите по закон започва не по-късно от 20 дни от отнемането на лиценза на дадена банка. А това пък става, когато след подробна проверка е установена неспособността на банката да изплаща депозити. Уточнението е в отговор на брюкселското писмо, според което излиза, че подобна констатация за дадена банка може да бъде направена в рамките на няколко дни.

От БНБ допълват, че до 20 октомври трябва да приключи цялостната оценка на банката, възложена на "Делойт одит",, "Ърнст иш Янг" и "Афа". След това ще се направи обезценка на активите на банките и собственият капитал ще бъде намален с размера на тази обезценка.

Ако изискванията за собствен капитал според съответния регламент наЕС не бъдат покрити, лицензът на КТБ ще бъде отнет. От централната банка напомнят, че според Закона за кредитните институции, ако собственият капитал на една банка стане отрицателен, лицензът й задължително се отнема.

В писмото се допълва, че у нас няма прието законодателство за реструктурирането на банки, нито има създаден фонд за тази цел. За въвеждането на такива законови текстове обаче била създадена работна група, която се е заела с въвеждането на директивите по този въпрос и в българското законодателство.