Министерството на финансите вече подготвя исканите от ЕК промени за банките

Това правителство поне не върти цигански номера пред ЕС, за разлика от предишното.
1 година ДПС+БСП на власт = 5 години мизерия после.

• 19 66
• Докладване

Пак се наложи Чичо ЕСко да ни вдига гащите. И така ще се "оправим" все някога. Има надежда. Щото откъм Съветска Азия иде само гнус и развала.

• 17 53
• Докладване

[quote#0:"Студена вода"] В служебното правителство е формирано мнение е, че създаването на пропасти, на ликвидации, оставянето на Фонда за гарантиране на влоговете със заем, а не със средства, би породило по-скоро напрежение, недоверие.

Така Порожанов отговори на въпроса трябва ли да се спасява КТБ с държавни средства. [/quote]

така предполагам и аз...
по една "Студена вода" , но след изборите..

сега има обяснения,обещания ..алабалистики , но гласуват ли..
**************
и няма резон за друго...

който иска да печели - трябва да се научи да губи

печалбите и загубите винаги са персонални

• 10 23
• Докладване

[quote#1:"today "]Това правителство поне не върти цигански номера пред ЕС,[/quote]
а с конституцията и матриала какви номера върти . ще променяли закони

• 22 10
• Докладване

[quote#2:"chicago514"]Въпросът е,защо след като сме приели директивите на ЕС не сме си променили банковото законодателство до сега.[/quote]

и вие в Чикаго ли те ги приели тези правила ?

щом си там - не наливай масло в огъня Тук..

тези хора трябва да си платят Дефлацията , която произведоха ,

Финансовата неграмотност е много по-опасна от Правната неграмотност

хубавото е , че винаги носи справедлив финал
.....
а 1996 беше Само преди 16 год ...къса памет

• 8 19
• Докладване

Определено Закона има нужда от промени в конкретния случай.

• 6 11
• Докладване

Този закон е и една от критикуваните точки и в програмния период 2007-2010 и в този 2010-2013 година.

• 4 11
• Докладване

Това правителство определено надскача задълженията си.
Господа, след вас ще има избрано от избирателите правителство и парламент, които ще направят тези работи.
Не се занимавайте с това, което не е искано от вас.
Не ми определяйте осигуровките за догодина, цената на тока, енергийните стратегии и т.н. и т.н.
Остават ви само няколко дни все пак - можете да си подготвите кабинетите за напускане...

• 20 14
• Докладване

[quote#8:"buran"]но в него има по-малко от нужната сума - само 1.6 млрд. лв."

Всъщност във Фонда има 2.1 млрд. лева...[/quote]Във фонда наистина има 1.6 млрд. лв. на депозит в банки, а останалите 0.5 млрд. лв. до 2.1 са в ДЦК и не са налични в момента.

• 6 16
• Докладване

Ами правилно. Държавата трябва да осигури финансов ресурс за цялата икономика съобразено с всички вариянти в т.ч. и за банковата с-ма на страната. Още повече, че показателите заложени от предишните не се изпълняват. Важното е, че се излиза от мъртвото положение и започна да се мисли и работи по належащите въпроси. Според "Банкеръ" преговорите за КТБ са започнали м/у БНБ и ЕПИК - представителят на акционерите и другите инвеститори в т.ч. Европейската банка за развитие-. Важното е да знаем,че се работи, като ще се търси оптималният вариянт за решаване на изкуствено създаденият проблем. Надявам се БНБ да са се осъзнали и дават необходимата информаций на хората. Това се отнася й за МФ, и цялото правителство.

• 10 13
• Докладване

България е парламентарна република, не президентска.
В този смисъл не е от компетенцията на служебно правителство, назначено от президента, да прави енергийна стратегия и да иска теглене на външен заем за скромната сума от 5 млрд. лева, в това число и за закъсала банка.
Просто не е!!!

• 14 16
• Докладване

[quote#17:"theanalyser"]Не се занимавайте с това, което не е искано от вас. [/quote]От едно правителство се иска точно това което в момента прави служебното.
[quote#17:"theanalyser"]Не ми определяйте осигуровките за догодина, цената на тока, енергийните стратегии и т.н. и т.н. [/quote]Вие очевидно не знаете какви са правомощията на служебното и всяко друго правителство.

• 9 12
• Докладване

Време е да дойде МВФ.

• 12 6
• Докладване

По - добре е да изкарат закон и да забранят да се депозират Държавни пари в чисто Български банки, защото какво се получава чуждите си гледат интереса и няма фалит а нашенските ДС ченгесарски са кухи със загуби поети от Данъкоплатеца и печалби изнесени в офшорки а самите офшорки собственост с пари от откраднатите пари от задграничните ДС дружества.
-------------------
"Задължително ще има префинансиране на ликвидната подкрепа, дадена на една банка" (ПИБ - бел. ред.), допълни министърът, като уточни, че тази подкрепа ще бъде частично погасена.
===========
ПИБ изгаря с 34 милиона от спирането на „Южен Поток“
==========
https://bivol.bg/pib-south-stream.html

• 7 16
• Докладване

Ако правителство, което идва за 2 месеца трябва да тегли заем за 5 млрд. - какво тогава трябва да прави избраното на изборите след седмица, редовно такова...

• 8 16
• Докладване

[quote#20:"theanalyser"]В този смисъл не е от компетенцията на служебно правителство, назначено от президента, да прави енергийна стратегия и да иска теглене на външен заем за скромната сума от 5 млрд. лева, в това число и за закъсала банка.
Просто не е!!![/quote]Просто Грешите!

Прочетете това решение на конституциония съд

Решение № 20
от 23 декември 1992 г. по к.д. № 30/92 г.
за тълкуване на чл. 99 от Конституцията
(Обн., ДВ, бр. 1 от 5 януари 1993 г.)

"Раздел II
Относно правомощията и срока на служебното правителство

Изчерпването на процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство на парламентарна основа има за последица назначаването на служебно правителство, разпускането на Народното събрание и насрочването на нови избори (чл. 99, ал. 5). Това става с актове на президента, които се издават едновременно.

При дезорганизация на мнозинството в парламента, водеща до неспособност на самото Народно събрание да излъчи правителство, неговото разпускане е последица от тази неспособност. Провеждането на нови избори е средство за решаване на кризисната ситуация чрез евентуално преструктуриране на парламента, което да хомогенизира парламентарното мнозинство. Естествено е при това положение, че правото да разпусне Народното събрание и да назначи служебно правителство е предоставено на държавния глава. За да не се стигне обаче до друг режим на управление (президентски, а не парламентарен, какъвто е установеният от Конституцията), Конституцията предвижда редица гаранции. Първата от тях се състои в това, че президентът може да разпусне парламента единствено в случай на изчерпване на всички конституционни възможности за образуване на правителство, което има доверието на парламента. Друга гаранция се съдържа в изискването по чл. 99, ал. 5, изр. 2, според което с акта, с който президентът разпуска Народното събрание, се определя и датата на изборите за ново Народно събрание, като новите избори са поначало в срока по чл. 64, ал. 3. На трето място, президентът не може да разпусне парламента през последните три месеца от своя мандат (чл. 99, ал. 7).

Прието е да се счита, че компетентността на служебното правителство е ограничена по време и цел. От самия конституционен текст следва, че то има временен характер. Без да е възможно да се изчисли срокът на пълномощията му, могат да се определят началото и краят на този срок. Началото се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава (последица от този указ е прекратяване правомощията на намиращото се в оставка правителство). Краят се бележи от избирането на ново правителство по реда на чл. 99 от Конституцията от новоизбраното Народно събрание. Видно е, че в най-добрия случай разглежданият срок е около три месеца (като към срока по чл. 64, ал. 3 се прибави този по чл. 75), но на практика той може да продължи и по-дълго. Видно е също така, че служебното правителство не във всички случаи действа при липса на действащо Народно събрание. Освен в хипотезата на чл. 99, ал. 7, в която Народното събрание въобще не се разпуска, възможно е служебното правителство да функционира известно време наред с новоизбраното Народно събрание.

При положение, че в България е установено "парламентарно управление" (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), същностен белег на което е политическият контрол, упражняван от Народното събрание по отношение на правителството, респективно необходимостта от доверие на Народното събрание към правителството, обстоятелството, че служебното правителство е назначено от президента, дава основание да се счита, че функциите му са ограничени.

Освен този извод, който може да бъде направен на базата на Конституцията, останалите основания за определяне правомощията на служебното правителство чрез тълкуване на конституционния текст са ограничени. Известно указание се съдържа в самото наименование на това правителство. То е служебно, както се отбелязва, най-напред поради начина на неговото формиране. До него се стига "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство". Общата формула "непостигане на съгласие" (чл. 99, ал. 5, изр. 1) отразява в крайна сметка невъзможността да се образува парламентарно мнозинство, което да послужи като стабилна основа на едно силно правителство. В този смисъл правителството е "служебно". "Служебно" е то, от друга страна, и защото трябва да извърши определени функции до провеждането на нови избори (вкл. да организира самите избори).

На плоскостта на конституционен текст може да се обоснове още едно конкретно ограничение, доколкото служебното правителство обикновено действа при разпуснато Народно събрание. Когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми - чл. 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността на служебното правителство. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.

Изтъкнатото разбиране се основава на посочените конституционни разпоредби и върху конституционната идея и уредба за правителство, което е отговорно пред Народното събрание. От това произтича ограничеността на функциите на назначеното от президента правителство - характеристика, която трябва да се има предвид при евентуалното му функциониране и при преценка на неговите действия. Не е възможно обаче чрез тълкуване на Конституцията да се изброят правомощията на служебното правителство. Не е възможно задължително определяне на тези правомощия чрез отделен закон. Всъщност такова изброяване не е предвидено в Конституцията за правомощията на Министерския съвет въобще. Чрез използването на т.нар. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Извън отбелязания "безспорен" случай на недопустимост на определено действие от гледище на Конституцията не може да се обоснове противоречие с Конституцията на което и да е действие от кръга на компетентността на Министерския съвет. Следователно то има всички правомощия, които в глава пета от Конституцията се предоставят на Министерския съвет.

Поради естеството на задачите, които решава служебното правителство, както и поради това, че то обикновено не изпълнява една политически формирана и подкрепена програма, трябва да се счита, че упражняването от него на законодателна инициатива е допустимо в рамки, очертани от ограничеността на целите и функциите на това правителство.

Участието на служебното правителство в законодателния процес чрез упражняване на законодателна инициатива е ограничено и поради това, че поначало то действа по време, когато Народното събрание е с прекратени пълномощия поради разпускането му. Съществува обаче възможност служебното правителство да функционира при действащ парламент (хипотезата на чл. 99, ал. 7, след избирането на ново Народно събрание, докато бъде съставено ново правителство и при възобновяване пълномощията на разпуснатото Народно събрание). В тези случаи то се оказва обект и на парламентарен контрол, чиито рамки са стеснени от обстоятелството, че не могат да имат за резултат осъществяването на политическа отговорност пред парламента. Служебното правителство се назначава от президента и съществува до избирането на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. Ето защо съдбата му не може да бъде в зависимост от реализирана чрез средствата на парламентарния контрол политическа отговорност. Тези форми и средства обаче на парламентарен контрол, които не водят до най-тежката му степен - гласуване на недоверие на правителството, могат да бъдат реализирани.

В тези му стеснени рамки парламентарният контрол не може да се използва, за да се налагат юридически санкции върху решенията и действията на служебното правителство. Поначало парламентарният контрол не може да се счита като средство за управление на парламента, защото парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството. От друга страна, би било нарушение на принципа за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията), ако се допусне Народното събрание да отменя актове на правителството, които счита за незаконосъобразни или неправилни.

В рамките на срока на правомощията на служебното правителство президентът има право да прави промени в неговия състав. Забрана за това Конституцията не предвижда.

В този смисъл трябва да се приеме, че е допустимо президентът да променя и структурата на служебното правителство. Съгласно чл. 84, т. 7 от Конституцията промените и структурата на Министерския съвет се правят от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Така е в случая на министър-председател и Министерски съвет, избрани от Народното събрание. Когато президентът назначава служебно правителство, той не е ограничен от Конституцията да определя неговата структура, още повече, че предвид на особеностите, присъщи на този кабинет, президентът може да реши да рационализира управлението или да го направи по-икономично.

По изложените съображения може да бъде дадено следното тълкуване на Конституцията относно разгледаните въпроси за обема на правомощията и срока на служебното правителство:

служебното правителство има временен характер. То се назначава от президента, когато се изчерпят конституционните възможности за образуване на правителство, ползващо се с доверието на Народното събрание. Срокът на правомощията му продължава до образуването на редовно правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. В крайна сметка този срок се определя от съставянето на правителство от новоизбрано Народно събрание;

с назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет;

служебното правителство осъществява поначало правомощията на Министерския съвет, определени в глава пета от Конституцията;

от това, че служебното правителство получава своя мандат не от парламента, произтича определена ограниченост на неговите функции. Тя не подлежи на дефиниране или законово регламентиране, а е следствие от ограничения период на функциониране на служебното правителство, от предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на редовно правителство, от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, както и от непарламентарния източник на неговите правомощия;

служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност;

президентът може да прави промени в структурата и състава на служебното правителство."
http://constcourt.bg/contentframe/contentid/1752

• 6 12
• Докладване

[quote#20:"theanalyser"]В този смисъл не е от компетенцията на служебно правителство, назначено от президента, да прави енергийна стратегия и да иска теглене на външен заем за скромната сума от 5 млрд. лева, в това число и за закъсала банка.
Просто не е!!! [/quote]Просто Грешите!

Прочетете това решение на конституциония съд

Решение № 20
от 23 декември 1992 г. по к.д. № 30/92 г.
за тълкуване на чл. 99 от Конституцията
(Обн., ДВ, бр. 1 от 5 януари 1993 г.)

"Раздел II
Относно правомощията и срока на служебното правителство

Изчерпването на процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство на парламентарна основа има за последица назначаването на служебно правителство, разпускането на Народното събрание и насрочването на нови избори (чл. 99, ал. 5). Това става с актове на президента, които се издават едновременно.

При дезорганизация на мнозинството в парламента, водеща до неспособност на самото Народно събрание да излъчи правителство, неговото разпускане е последица от тази неспособност. Провеждането на нови избори е средство за решаване на кризисната ситуация чрез евентуално преструктуриране на парламента, което да хомогенизира парламентарното мнозинство. Естествено е при това положение, че правото да разпусне Народното събрание и да назначи служебно правителство е предоставено на държавния глава. За да не се стигне обаче до друг режим на управление (президентски, а не парламентарен, какъвто е установеният от Конституцията), Конституцията предвижда редица гаранции. Първата от тях се състои в това, че президентът може да разпусне парламента единствено в случай на изчерпване на всички конституционни възможности за образуване на правителство, което има доверието на парламента. Друга гаранция се съдържа в изискването по чл. 99, ал. 5, изр. 2, според което с акта, с който президентът разпуска Народното събрание, се определя и датата на изборите за ново Народно събрание, като новите избори са поначало в срока по чл. 64, ал. 3. На трето място, президентът не може да разпусне парламента през последните три месеца от своя мандат (чл. 99, ал. 7).

Прието е да се счита, че компетентността на служебното правителство е ограничена по време и цел. От самия конституционен текст следва, че то има временен характер. Без да е възможно да се изчисли срокът на пълномощията му, могат да се определят началото и краят на този срок. Началото се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава (последица от този указ е прекратяване правомощията на намиращото се в оставка правителство). Краят се бележи от избирането на ново правителство по реда на чл. 99 от Конституцията от новоизбраното Народно събрание. Видно е, че в най-добрия случай разглежданият срок е около три месеца (като към срока по чл. 64, ал. 3 се прибави този по чл. 75), но на практика той може да продължи и по-дълго. Видно е също така, че служебното правителство не във всички случаи действа при липса на действащо Народно събрание. Освен в хипотезата на чл. 99, ал. 7, в която Народното събрание въобще не се разпуска, възможно е служебното правителство да функционира известно време наред с новоизбраното Народно събрание.

При положение, че в България е установено "парламентарно управление" (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), същностен белег на което е политическият контрол, упражняван от Народното събрание по отношение на правителството, респективно необходимостта от доверие на Народното събрание към правителството, обстоятелството, че служебното правителство е назначено от президента, дава основание да се счита, че функциите му са ограничени.

Освен този извод, който може да бъде направен на базата на Конституцията, останалите основания за определяне правомощията на служебното правителство чрез тълкуване на конституционния текст са ограничени. Известно указание се съдържа в самото наименование на това правителство. То е служебно, както се отбелязва, най-напред поради начина на неговото формиране. До него се стига "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство". Общата формула "непостигане на съгласие" (чл. 99, ал. 5, изр. 1) отразява в крайна сметка невъзможността да се образува парламентарно мнозинство, което да послужи като стабилна основа на едно силно правителство. В този смисъл правителството е "служебно". "Служебно" е то, от друга страна, и защото трябва да извърши определени функции до провеждането на нови избори (вкл. да организира самите избори).

На плоскостта на конституционен текст може да се обоснове още едно конкретно ограничение, доколкото служебното правителство обикновено действа при разпуснато Народно събрание. Когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми - чл. 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността на служебното правителство. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.

Изтъкнатото разбиране се основава на посочените конституционни разпоредби и върху конституционната идея и уредба за правителство, което е отговорно пред Народното събрание. От това произтича ограничеността на функциите на назначеното от президента правителство - характеристика, която трябва да се има предвид при евентуалното му функциониране и при преценка на неговите действия. Не е възможно обаче чрез тълкуване на Конституцията да се изброят правомощията на служебното правителство. Не е възможно задължително определяне на тези правомощия чрез отделен закон. Всъщност такова изброяване не е предвидено в Конституцията за правомощията на Министерския съвет въобще. Чрез използването на т.нар. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Извън отбелязания "безспорен" случай на недопустимост на определено действие от гледище на Конституцията не може да се обоснове противоречие с Конституцията на което и да е действие от кръга на компетентността на Министерския съвет. Следователно то има всички правомощия, които в глава пета от Конституцията се предоставят на Министерския съвет.

Поради естеството на задачите, които решава служебното правителство, както и поради това, че то обикновено не изпълнява една политически формирана и подкрепена програма, трябва да се счита, че упражняването от него на законодателна инициатива е допустимо в рамки, очертани от ограничеността на целите и функциите на това правителство.

Участието на служебното правителство в законодателния процес чрез упражняване на законодателна инициатива е ограничено и поради това, че поначало то действа по време, когато Народното събрание е с прекратени пълномощия поради разпускането му. Съществува обаче възможност служебното правителство да функционира при действащ парламент (хипотезата на чл. 99, ал. 7, след избирането на ново Народно събрание, докато бъде съставено ново правителство и при възобновяване пълномощията на разпуснатото Народно събрание). В тези случаи то се оказва обект и на парламентарен контрол, чиито рамки са стеснени от обстоятелството, че не могат да имат за резултат осъществяването на политическа отговорност пред парламента. Служебното правителство се назначава от президента и съществува до избирането на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. Ето защо съдбата му не може да бъде в зависимост от реализирана чрез средствата на парламентарния контрол политическа отговорност. Тези форми и средства обаче на парламентарен контрол, които не водят до най-тежката му степен - гласуване на недоверие на правителството, могат да бъдат реализирани.

В тези му стеснени рамки парламентарният контрол не може да се използва, за да се налагат юридически санкции върху решенията и действията на служебното правителство. Поначало парламентарният контрол не може да се счита като средство за управление на парламента, защото парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството. От друга страна, би било нарушение на принципа за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията), ако се допусне Народното събрание да отменя актове на правителството, които счита за незаконосъобразни или неправилни.

В рамките на срока на правомощията на служебното правителство президентът има право да прави промени в неговия състав. Забрана за това Конституцията не предвижда.

В този смисъл трябва да се приеме, че е допустимо президентът да променя и структурата на служебното правителство. Съгласно чл. 84, т. 7 от Конституцията промените и структурата на Министерския съвет се правят от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Така е в случая на министър-председател и Министерски съвет, избрани от Народното събрание. Когато президентът назначава служебно правителство, той не е ограничен от Конституцията да определя неговата структура, още повече, че предвид на особеностите, присъщи на този кабинет, президентът може да реши да рационализира управлението или да го направи по-икономично.

По изложените съображения може да бъде дадено следното тълкуване на Конституцията относно разгледаните въпроси за обема на правомощията и срока на служебното правителство:

служебното правителство има временен характер. То се назначава от президента, когато се изчерпят конституционните възможности за образуване на правителство, ползващо се с доверието на Народното събрание. Срокът на правомощията му продължава до образуването на редовно правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. В крайна сметка този срок се определя от съставянето на правителство от новоизбрано Народно събрание;

с назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет;

служебното правителство осъществява поначало правомощията на Министерския съвет, определени в глава пета от Конституцията;

от това, че служебното правителство получава своя мандат не от парламента, произтича определена ограниченост на неговите функции. Тя не подлежи на дефиниране или законово регламентиране, а е следствие от ограничения период на функциониране на служебното правителство, от предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на редовно правителство, от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, както и от непарламентарния източник на неговите правомощия;

служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност;

президентът може да прави промени в структурата и състава на служебното правителство."
http://constcourt.bg/contentframe/contentid/1752

• 8 4
• Докладване

Похвално е, че правителството работи в интерес на следващото редовно такова, независимо какво ще бъде то. Крайното решение ще се вземе от новоизбраното, но някои тук нежелаят да разберат това. Браво на служебното правителство, че не мързелува, с оправданието, че работи само за изборите.

• 4 15
• Докладване

Социализъм за богатите и капитализъм за бедните.
Това е краткото определение на пирамидата КТБ.
Или с други думи: олигархията НЕ споделяше с нас печалбите си, но иска да и поемем загубите

• 5 23
• Докладване

До коментар №25 от BlueWater:
Аха, а тези сега са много добре ориентирани, така ли?
И кой ги ориентира толкова сполучливо - този, който ги назначи ли?
Значи онези 240 всички са тъпи и корумпирани, а тези 10-15 души, които даже и не познаваме от медиите са най-чистите и за има-няма два месеца ще оправят цялата държава?

Хайде по-сериозно, все пак...

Иначе КС говори по принцип, а по принцип сме парламентарна република!

• 9 10
• Докладване

До коментар [#1] от "today ":

33 години за напред мрънкачът борисов ще има с какво да се оправдава! Да де, но до оня ден и той беше на власт!

• 5 12
• Докладване

[quote#25:"adenauer"]Фондът за гарантиране на влоговете ,както и Пенсионният фонд трябва да бъдат напълнени чрез насилствена НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ богатствата и заграбеното на повече от 550 хил.червени и агентурни ДС престъпници ,нарекли себе си "Елит"на нацията и присвоили безнаказано държавни активи и спестяванията на хората в размер повече от 100 милиарда [/quote]

явно си "млад"...

"всички искали да се освободят от турско робство - но Нямало Кой да ги освободи"........кандидатстудентски бисер..

а този кандидатстудент носи роб***та психология по наследство

а това е наследството
http://www.extremecentrepoint.com/archives/703

• 2 9
• Докладване

До коментар [#31] от "Граждани за Европейски Цени на Тока в България":

Какво общо има ББ със съсипията, която спретнаха ДПС и БСП, с подкрепата на руската Златка?

• 9 12
• Докладване

[quote#2:"chicago514"]ъпросът е,защо след като сме приели директивите на ЕС не сме си променили банковото законодателство до сега.[/quote]
Това, е европейското законодателство е приориотетно пред националното значи ли, че европейското е директно приложимо?Или търябва да се промени националното?Нека каже някой юрист!

• 1 8
• Докладване

До коментар [#33] от "today ":

[quote#33:"today "]Какво общо има ББ със ДПС и БСП[/quote] ?
Общ произход -БКП+ДС! Тоталитарно мислене! Срещат се с Владимир Владимирович! Плащат по руски проекти! Заедно за са ЮП! Служат на червените пари!

• 4 10
• Докладване

Ако е можело,щяло е да го стори досега.
Понеже не може,няма и да го стори,въпреки ЕС.
А когато дойдат санкциите,няма да са на власт.

• 3 4
• Докладване

[quote#35:"Граждани за Европейски Цени на Тока в България"]Плащат по руски проекти! Заедно за са ЮП! Служат на червените пари![/quote]

Точно ББ отказа на руснаците Белене, и ЮП в сегашния му вариант, при което те наляха едни пари на петата си колона тука, организираха протестите с лумпените и ББ си подаде оставката. Така че е несериозно да твърдиш, че служел на червените пари.
На него проблема му е, че е голям егоцентрик и популист, и си сменя мнението през 5 минути, или по-скоро се изказва неподготвен, и после се чуди как да излезе от ситуация.

• 5 10
• Докладване

До коментар [#23] от "Танас":
"+" за втората част от коментара и "-" за първата.
Чуждите банки в България също крадат и освен че го правят изнасят откраднатото към чуждите си централи. Кражбата се осъществява с недоговорени надбавки в лихвите по кредитите или в просто неотчитане на спада на пазарните индекси. По този повод в момента има вълна от дела, заведени от кредитополучатели, като най-много са срещу най-голямата и най-крадлива банка.
Всичко това се случва под наблюдението на Искров, а до преди една година и на бившия подуправител - Румен Симеонов.

• 5 6
• Докладване

[quote#38:"m4"]Кражбата се осъществява с недоговорени надбавки в лихвите по кредитите или в просто неотчитане на спада на пазарните индекси. [/quote]

онова , което не е забранено е Разрешено

ако си договаряла всичко както трябва.
.Кой ще Посмее да ти вдига лихвата.. ???

разказваш приказки под шипковия храст

LiBor и ЕuriBor може да падат , но ако си се съгласила Само да ти Вдигат лихвата - ще ти я вдигат

ако има клауза -отразяваща движението и Надолу - ще ти я свалят..
всичко е бизнес , но не е за Всички..

ако те боли зъб - не се лекуваш сама..
за юридически договор - с Адвокат
за финансов договор -не с висшист по финанси ...
а със Специалист по финанси... а човек който Работи финанси

• 4 6
• Докладване

До коментар [#39] от "Фен":
Говориш глупости! Направи си справка колко дела има, спечелени от кредитополучатели, които без да са специалисти по финанси НЕ са се съгласили да им вдигат лихвата, но банката така е направила. И не ми давай съвети с кого да се съветвам, защото това което наричаш "бизнес" няма смисъл когато става въпрос за банки.

• 3 6
• Докладване

[quote#40:"m4"]Говориш глупости! Направи си справка колко дела има, спечелени от кредитополучатели, които без да са специалисти по финанси НЕ са се съгласили да им вдигат лихвата, но банката така е направила. И не ми давай съвети с кого да се съветвам, защото това което наричаш "бизнес" няма смисъл когато става въпрос за банки. [/quote]
кой говори глупости...не се наемам да кажа
Противоречиш си , самооборваш се

хем ти вдигали лихвата едностранно , хем имало осъдени банки за едностранно вдигане на лихвата

човек с глава знае и се Защитава

човек с дълъг език ...просто говори
колкото до Банките - те са страни по договор и нищо повече

лошото е , че такива като теб ги правят институции ....90 % сте

• 4 4
• Докладване

Добре,че е ЕС да ни натиска ,защото иначе не се знаеше още колко време ще се мотат нашите управници!

• 0 3
• Докладване

"Задължително ще има префинансиране на ликвидната подкрепа, дадена на една банка" (ПИБ - бел. ред.)"

Това означава ли, че Цеко няма да върне 1.23 млрд. плюс лихвите на падежа 1 декември. Ако е така, искам отново да чуя онези възмутени гласове как държавата не трябва да подкрепя банките (разбирай само КТБ) и да ни дадат съвет какво трябва да се направи с мутренската ПИБ в случая, когато приватизира народни милиарди. Кажете бе!

• 4 8
• Докладване

...от два месеца го повтарям и нито една българска кратуна не го проумя!...
...тук с акъл не става, иска здрав камшик!
...уникални тикви за Гинес...
...от Рашидов, Костов, Ст. Александров, М. Радев, кеца и сие "експерти" пропищяха всички бг медии последните месеци....
....български кратуни!
....остава....
....да видим прокуратурата как ще си свърши работата после, че "камъчето" е в нейната градинка хвърлено!
....останалото е ясно!

• 1 2
• Докладване

Някои 'никове' тука НАРОЧНО НЕ правят разлика между:
1) ликвидна подкрепа за закъсала банка
и
2) рекапитализация с пари от данъкоплатците
Принципно съм против всякаква държавна подкрепа за банките и то независимо, дали иде реч за перачницата на Цеко или за пирамидата на Цецо.И без това държавата предостатъчно ги подкрепя по други направления.
И все пак, право на БНБ е да реши, къде и как да се намеси. Факт е, че има силна зависимост в отношението на БНБ, но.. къде бяха поборниците за равнопоставено третиране на банките, когато КТБ преяждаше с държавни пари в период на криза и БНБ си затваряше очите за очевадни нередности , а другите банки нямаха тези екстри?

• 2 3
• Докладване

Какво значи подкрепата ще бъде частично погасена? Защо частично, а на напълно?

Като че ли МФ тихо дава пари на банки при неясни условия.

И ще тегли още заеми за банките. Щото не се знае и спокойствието е скъпо нещо.

• 0 3
• Докладване

Ох! Аман! Без да съм юрист, мисля, че отново ни вкарват в яма! Законодателството във всяка една сфера е така направено, че законите да се допълват и като цяло, да я държат стабилна. Законите на всичките сфери, взети заедно, трябва да държат стабилна цялата система! У нас се пишат закони на парче, често си противоречат и системата, подчинена на такива закони се само разпада! Защо този подготвен закон не се съпътства с друг, гарантиращ, да няма източване на гаранционните фондове? Защо няма закон, който да гарантира намирането на източените пари и връщането им в съответните портфейли, а виновните да бъдат наказани? Защо, изобщо, се пишат закони, след като има ясно съзнание, че няма да се спазват? Това е нашият проблем! Това ни закопава всеки ден! От 25 години насам! Неприлаганите закони! Плащаме луди пари, за да се напишат, и още повече, за да можем да ги нарушим безнаказано! Сега ни се струва, че нещата са неспасяеми! Други виждат шанс, да оправдаят един огромен дълг, който ще изчезна по същия начин, както и предишните пари! По-добре е да посрещнем бъдещето бедни и да се мъчим да си вършим работата за колкото се може по-малко пари, от колкото да затъваме повече! Просто отлагаме периода на свръх лишения! Да отлагаме, за да съберем резерв, разбирам, но не става така! До разграбва се всичко! Разберете, че ни трябват драконовски закони и дисциплина, като на северно корейци, за да стигнем до кота нула! Нищо друго няма да ни спаси!

• 0 2
• Докладване

До коментар [#43] от "Lemmy":

В дълбока грешка си, пич. Срокът за връщане е 18 месеца, така че има време. Без паника

• 0 2
• Докладване

До коментар [#18] от "BlueWater":

Всъщност на депост в БНБ са около 1.5 млрд. а около 600 и нещо са в сравнително краткосрочни ДЦК и са си съвсем ликвидни, можеш да бъдеш съвсем сигурен.

• 0 0
• Докладване