Спадът на цената на петрола е най-голямата заплаха за световната икономика от краха на финансовата система през 2008 г. и заплашва да доведе до срив на цените в глобален мащаб, пише Bloomberg.

Русия, която е най-големият световен производител на горива, вече не може да разчита на същите приходи от тях,

отбелязва агенцията. Иран, също тежко засегнат от санкции, ще трябва да намали държавните субсидии, които частично защитаваха растящото му население от високите цени. Нигерия, която се бори с разрастващо се ислямистко бунтовническо движение, и Венецуела - съсипана от политически и икономически провали, също са сред най-потърпевшите от решението на ОПЕК да остави пазарните сили да определят цената на петрола, която според някои експерти за първи път от десетилетия е в състояние на "свободно падане".

Светът, разтърсен от украинската криза и от офанзивата на джихадистите от "Ислямска държава" в Близкия изток, очаква още сътресения със спада на цената на суровия петрол. В същото време глобалните енергийни пазари са шокирани от безпрецедентния петролен бум в Северна Америка в резултат на "шистовата революция".

Малцина очакваха такъв темп на връщането на САЩ на пазара на петрол. С разкриването на новите кладенци някои петролни износители в чужбина не успяха да инвестират в диверсифицирането на своите икономики. Разглезени от задържането за дълги години на цената на петрола над 100 долара за барел, правителствата предпочетоха да използват тези приходи, за да субсидират всичко - от евтин бензин до евтини жилища, за да не си навличат недоволството на растящата армия от безработни.

Днес обаче тези подаяния се оказват сега твърде рискови. "Ако правителствата се окажат в състояние да не могат да плащат за предотвратяването на социалните вълнения, то същите тези хора ще се върнат на улиците и можем да станем свидетели на политически разпад и трусове", казва лондонският експерт Пол Стивънс, цитиран от Bloomberg.

за да балансират бюджетите си. Aко сега започнат да съкращават разходите, това не може да не повлече проблеми, отбелязва той.

Петролът вече е спаднал с 37% тази година и може да се стигне дотам цените да се окажат под себестойността си на сега съществуващите петролни кладенци. Според Стивънс някои шистови производители в САЩ могат да предложат дори цени под 40 долара. Драмата предстои да се разиграе през идните седмици, прогнозира Bloomberg.

Анализатори посочват, че ситуацията днес много напомня онази от 80-те години, когато упорството на Саудитска Арабия да защитава своя пазарен дял срина цените до 12 долара за барел.

Особено уязвима е Русия, отбелязва друг експерт - Алан фон Мерен. Подобен срив на цената на петрола през 1997-1998 г. доведе до финансова криза в Русия през август 1998, припомня той.