През 2012 г. Гърция проведе два поредни избора, които можеха да доведат до напускане на еврозоната. Тогава този сценарий обаче беше избегнат, напомня списание Economist, за щастие не само на Гърция, но на всички страни, които ползват европейската валута.

Според списанието механиката на гръцкия изход от еврозоната (познат като Grexit) би била проста – правителството просто трябва да превалутира всичките си активи и дългове в драхми по определен курс към еврото. Централната банка ще се откъсне от монетарната политика на ЕЦБ, а гръцките търговски банки ще започнат да оперират в драхми.

В началото курсът на еврото към драхмата най-вероятно е 1:1, но новата стара валута скоро ще загуби значителна част от стойността си. Оценки на МВФ сочат, че драхмата би загубила поне 50% от стойността си. Това би довело до бърз ръст на икономиката и повишаване на конкурентоспособността на страната, подобно на Аржентина след премахването на привързването на песото към долара през 2002 г.

Въпреки това, посочва Economist, напускането на единната валута ще вкара икономиката на страната в шок. Въвеждането на новите банкноти ще отнеме няколко месеца, което ще доведе до значителен хаос. "Много е вероятно на Гърция да се наложи да напусне и ЕС, което ще прекрати достъпа й до единния пазар. Инфлацията ще се покачи рязко, като според анализ на МВФ от 2012 г. цените в страната ще се увеличат с 35%", пише изданието.

Според прогнозата на МВФ икономиката на страната ще се върне към рецесията едва година след като започна нов растеж. След напускането на еврозоната икономиката на Гърция най-вероятно ще се свие с до 8%. Страната ще бъде отрязана и от повечето възможности за вземане на външни заеми, а и прехвърлянето на външния дълг в драхми е невъзможно. Това от своя страна означава, че огромният дълг на страната в евро ще натежи много повече от сега на "драхмовата" икономика, което ще доведе до почти неизбежен фалит.

Днес Гърция вероятно е по-добре подготвена да се справи с напускането на общата валута, отколкото през 2012 г. Според ЕК бюджетът има първичен излишък от 2.7% от БВП през 2014 г., а търговското салдо на страната е почти балансирано. Това означава, че Grexit сценарий няма да се отрази пагубно на бюджета поне първоначално.

Въпреки това според Economist Гърция има по-голям шанс за просперитет в рамките на еврозоната. След като БВП на страната се сви с общо 27% по време на кризата, през 2014 г. за първи път в страната отново има растеж. След като заплатите в страната намаляха чувствително, конкурентоспособността на икономиката се повиши. Държавният дълг от 175% от БВП е основният повод за притеснение, но обстоятелството, че по-голямата част от него е дължим на страни от еврозоната, означава, че страната се радва на отстъпки, отсрочки и минимални лихви; днес годишна лихва по гръцкия дълг е 4% от БВП в сравнение с 5% през 2008 г.

Еврозоната също ще понесе щети от напускането на Гърция. Доколкото останалите държави ще спечелят нещо, това е ценен урок за останалите политици, които не смятат за необходимо да се съобразяват с правилата на единната валута. Възможно е обаче Grexit да бъде последван от напускане на еврозоната от още държави. Освен това списанието посочва, че такъв развой ще навреди на бавното икономическо възстановяване в Европа. Възможно е усреденият БВП на страните от еврозоната да намалее с 1.5% през следващите две години, ако Гърция вземе решение да напусне.