Прокопиев: Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар

Забележително негативен нарече тренда и развитието на България в социален и икономически план за годините на членството й в ЕС съиздателят на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев в интервю за Vevesti.bg.
Прокопиев казва, че еуфорията от 2007 година, когато България влезе в Европейския съюз, отдавна вече е преминала, защото днес доверието в политиците и институциите е под санитарния минимум. "Общото усещане е, че държава няма, превръща се само в територия", заявява Прокопиев и обобщава, че главният извод от последната среща на бизнеса с правителството е наречен на конференцията "деградация на институционалността". "Не може да има богата държава без работещи институции, които да защитават интересите на гражданите, на бизнеса, силата на договорите, правата на собственост и т.н", обяснява той.
По думите му заради институционалната и политическата корупция вече е съсипана възможността за правене на политика, в България и пример за това е липсата на добре проведена реформа или антикризисна политика през последните 5-6 години. "Най-ясно това се вижда във финансовия сектор и в икономиката", заявява Прокопиев.
Той посочва, че България много стегнато преминахме кризата, но шоковете са поети от икономиката, много предприятия са фалирали, много хора са освободени от работа, активите са се обезценили. "Икономическата и социалната цена бяха платени от бизнеса и населението. Това е да се оставиш на волята на икономическия цикъл. А добрата икономическа политика трябва да омекотява жестоките удари на този цикъл. В България не се направи дори бегъл опит за антициклична политика", казва Прокопиев.
По думите му докато България не изпълни политическите цели спрямо ЕС – членство в Шенген, в Банковия съюз и в еврозоната - ще е беззащитна. "Тогава ще имаме всички европейски механизми за провеждане на антициклична политика. Ако стане банкова криза ще има достъп до европейски средства за стабилизиране, като има дефлация ще имаме достъп до финансиране от Европейската централна банка (ЕЦБ) на нула процента, както е в момента, за да можем да вкараме ликвидност в икономиката, а не да сме в тази ситуация с вързани ръце и крака, подчертава Прокопиев.
Според него по-важен в краткосрочен план обаче е Банковият съюз, защото е по-важно българските спестявания да работят за българската икономика. Прокопиев определя като абсолютен парадокс спада в кредитирането на икономиката при този ръст на спестяванията - в момента има 65 милиарда спестявания в банките. "Това показва, че има структурен проблем във финансовите регулатори Очевидно те не си изпълняват ролята. По законите на търсенето и предлагането тази ситуация би трябвало да доведе до свръхпредлагане на кредити", подчертава Прокопиев. По думите му ако лихвата е 2 или 3%, както е в Еврозоната, тогава търсенето на кредит ще бъде на съвсем друго ниво и броят на проектите, които ще бъдат финансирани ще се увеличи.
"Финансовите регулатори позволяват няколко от ключовите участници на финансовия пазар (банков и небанков) да кредитират свързани лица. И вместо към икономиката, една голяма част от спестяванията се оттичат към фирми, свързани със собствениците на тези финансово-индустриални групи", обяснава Прокопиев и посочва като емблематичен пример на този феномен казусът с КТБ. "Пет процента от брутния вътрешен продукт на държавата буквално изтече под носа на двата финансови регулатора във фирми, на собственика", заявява Прокопиев.
На уточнението, че под финансови регулатори се има предвид БНБ за финансовия сектор и КФН за небанковите финансови институции той казва, че в първия сегмент има 65 милиарда спестявания на населението, във втория – около 12 милиарда спестявания. "Основният проблем, спирачка, пречка на българския финансов сектор е, че заради лошата регулация не си изпълнява основната цел да превръщат спестяванията в инвестиции", заявява бизнесменът. По думите му финансовият сектор се е превърнал в черна дупка, която изяжда спестяванията на населението.
Прокопиев отбелязва, че на последната среща на бизнеса с правителството са липсвали представители на КФН и БНБ, защото "сегашните им ръководства са част от проблема и те не могат да бъдат участници в дискусия за решаването на проблема". "Тук е мястото да направя разграничението между БНБ и КФН. КФН е напълно съсипана институция, с разбит административен капацитет, подменен персонал, напъдени професионалисти. Оборотът на капиталовия пазар е по-малък от оборота на Женския пазар, той на практика отсъства" заявява Прокопиев. Той дава пример с новите емисии, които комисията е допуснала на пазара миналата година - те са 20 с около 100 милиона лева номинал срещу 12 милиарда спестявания и така няма как да има оборот. "Затова да се говори за манипулация на такъв пазар, каквито са обвиненията срещу медиите, включително и "Икономедиа" е все едно да се гмурнеш в леген. На пазара няма никаква ликвидност, казва той.