Гръцките банки навлизат в опасни води
Вторник е последният ден, в който гръцките търговски банки ще могат да черпят евтин финансов ресурс от Европейската централна банк. От сряда гръцката банкова система навлиза в опасни води, тъй като ще трябва да използва ограничен и то доста по-скъп вътрешен ресурс. Когато и той се изчерпи, ЕЦБ може да откаже да отпуска заеми, за които не е сигурна, че някога ще бъдат върнати.
Това стана ясно след "плодотворната" среща между новоизбрания гръцки финансов министър Янис Варуфакис и управителя на ЕЦБ Марио Драги преди десетина дни и последвалото официално съобщение на банката от 4 февруари. В неделя перспективата гръцките банки да имат още по-големи затрудния в близко бъдеще се засили от обещанията на новото правителство, за реализирането на които не е ясно откъд еще намери средства.
В опит да предупреди Атина за последствията от прекратяването на преговорите с кредиторите, ЕЦБ обяви, че от 11 февруари гръцките банки губят правото си да предоставят като гаранция облигации, издадени или гарантирани от гръцкото правителство. Въпреки че кредитният рейтинг на страната е "боклук" досега това беше възможно взаради специално изключение от обичайните правила на ЕЦБ, дадено в замяна на съобразяването с условията на спасителния пакет от еврозоната и МВФ. Прекратяването на това изключение е знак, че банката вече не е сигурна в успешното изпълнение на споразумението.
Специалният режим щеше да изтече в края на февруари, заедно с края на настоящия спасителен пакет, освен ако гръцкото правителство не поиска неговото удължаване. На този етап издаваните или гарантирани от правителството облигации са по-голямата част от гаранциите, предоставяни от гръцките банки пред ЕЦБ, когато искат евтини крадити от базираната във Франкфурт институция.
По волята на ЕЦБ
Прекратяването на този режим означава, че търговските банки, за които все още е непоносимо скъпо да търсят средства на свободния пазар, ще трябва да разчитат все повече на гръцкия механизъм за спешна ликвидна помощ (ELA). Обикновено рискът по издаваните от ЕЦБ заеми се споделя между 19-те централни банки на еврозоната, включително тази в Атина. В спешни случаи обаче отделните централни банки имат правото да дават заеми на своя отговорност и при по-висока лихва на търговски банки с недостатъчно активи, които могат да ползват като гаранция.
Спешната помощ ще излезе скъпо и на правителството на Алексис Ципрас, и на банките – Атина ще предостави 50 милиарда евро на кредитните институции вместо обичайното рефинансиране. За сравнение, нуждата от средства от ЕЦБ на гръцките банки през декември 2014 г. беше 56 милиарда евро. Лихвите също са значително по-високи – докато ЕЦБ налага 0.05% върху собственото си финансиране, спешната помощ от ELA идва с лихва от 1.55%.
Въпреки че това решение се взема от отделните централни банки, ЕЦБ трябва да бъде информирана за спешната помощ и може да я забрани в случай, че управителният съвет сметне, че това е опасен ход.
Несигурността около изборите в Гърция стана причина над 4.4 милиарда евро депозити да бъдат изтеглени от банките само през декември, а отливът през януари е повече от два пъти по-голям. По тази причина ще им се наложи да вземат все повече кредити от ЕЦБ, но вече не разполагат с подходяща гаранция.
Разчитането на спешна ликвидна помощ ще направи гръцкото правителство и банките дори по-уязвими от сега, тъй като ЕЦБ може да реши да не разрешава такава помощ във всеки един момент и да ползва това си право като инструмент, който да убеди правителството на СИРИЗА да се върне на масата за преговорите.
По време на кризата в еврозоната няколко държави прибегнаха до спешна помощ. През 2013 г. Кипър ползваше такива, а решението на ЕЦБ да спре да разрешава тези заеми беше сред факторите, които принудиха правителството да приеме спасителен пакет. Същото се случи с Ирландия през 2010 г.
Нестабилен пазар
След първоначалния шок след изборите, когато за дни големите гръцки банки загубиха 15% от стойността си, пазарът се стабилизира. Перспективата за прекратяване на преговорите по спасителната програма обаче доведе до нова дестабилизация в понеделник. В рамките на един ден банковият индекс загуби 9.1% от стойността си, като акциите National Bank of Greece загубиха 7.3% от стойността си, а тези на Piraeus bank – 10.3%.
Проблемите на гръцките банки имат косвено отношение и към българската банкова система, тъй като те имат сериозни позиции в България. Активите на OББ, Eurobank, Alpha Bank Bulgaria и Piraeus bank Bulgaria са били 19.629 млрд. лв. в края на миналата година, или 23.05% от активите на банковата система в България.
Това стана ясно след "плодотворната" среща между новоизбрания гръцки финансов министър Янис Варуфакис и управителя на ЕЦБ Марио Драги преди десетина дни и последвалото официално съобщение на банката от 4 февруари. В неделя перспективата гръцките банки да имат още по-големи затрудния в близко бъдеще се засили от обещанията на новото правителство, за реализирането на които не е ясно откъд еще намери средства.
В опит да предупреди Атина за последствията от прекратяването на преговорите с кредиторите, ЕЦБ обяви, че от 11 февруари гръцките банки губят правото си да предоставят като гаранция облигации, издадени или гарантирани от гръцкото правителство. Въпреки че кредитният рейтинг на страната е "боклук" досега това беше възможно взаради специално изключение от обичайните правила на ЕЦБ, дадено в замяна на съобразяването с условията на спасителния пакет от еврозоната и МВФ. Прекратяването на това изключение е знак, че банката вече не е сигурна в успешното изпълнение на споразумението.
Специалният режим щеше да изтече в края на февруари, заедно с края на настоящия спасителен пакет, освен ако гръцкото правителство не поиска неговото удължаване. На този етап издаваните или гарантирани от правителството облигации са по-голямата част от гаранциите, предоставяни от гръцките банки пред ЕЦБ, когато искат евтини крадити от базираната във Франкфурт институция.
По волята на ЕЦБ
Прекратяването на този режим означава, че търговските банки, за които все още е непоносимо скъпо да търсят средства на свободния пазар, ще трябва да разчитат все повече на гръцкия механизъм за спешна ликвидна помощ (ELA). Обикновено рискът по издаваните от ЕЦБ заеми се споделя между 19-те централни банки на еврозоната, включително тази в Атина. В спешни случаи обаче отделните централни банки имат правото да дават заеми на своя отговорност и при по-висока лихва на търговски банки с недостатъчно активи, които могат да ползват като гаранция.
Спешната помощ ще излезе скъпо и на правителството на Алексис Ципрас, и на банките – Атина ще предостави 50 милиарда евро на кредитните институции вместо обичайното рефинансиране. За сравнение, нуждата от средства от ЕЦБ на гръцките банки през декември 2014 г. беше 56 милиарда евро. Лихвите също са значително по-високи – докато ЕЦБ налага 0.05% върху собственото си финансиране, спешната помощ от ELA идва с лихва от 1.55%.
Въпреки че това решение се взема от отделните централни банки, ЕЦБ трябва да бъде информирана за спешната помощ и може да я забрани в случай, че управителният съвет сметне, че това е опасен ход.
Несигурността около изборите в Гърция стана причина над 4.4 милиарда евро депозити да бъдат изтеглени от банките само през декември, а отливът през януари е повече от два пъти по-голям. По тази причина ще им се наложи да вземат все повече кредити от ЕЦБ, но вече не разполагат с подходяща гаранция.
Разчитането на спешна ликвидна помощ ще направи гръцкото правителство и банките дори по-уязвими от сега, тъй като ЕЦБ може да реши да не разрешава такава помощ във всеки един момент и да ползва това си право като инструмент, който да убеди правителството на СИРИЗА да се върне на масата за преговорите.
По време на кризата в еврозоната няколко държави прибегнаха до спешна помощ. През 2013 г. Кипър ползваше такива, а решението на ЕЦБ да спре да разрешава тези заеми беше сред факторите, които принудиха правителството да приеме спасителен пакет. Същото се случи с Ирландия през 2010 г.
Нестабилен пазар
След първоначалния шок след изборите, когато за дни големите гръцки банки загубиха 15% от стойността си, пазарът се стабилизира. Перспективата за прекратяване на преговорите по спасителната програма обаче доведе до нова дестабилизация в понеделник. В рамките на един ден банковият индекс загуби 9.1% от стойността си, като акциите National Bank of Greece загубиха 7.3% от стойността си, а тези на Piraeus bank – 10.3%.
Проблемите на гръцките банки имат косвено отношение и към българската банкова система, тъй като те имат сериозни позиции в България. Активите на OББ, Eurobank, Alpha Bank Bulgaria и Piraeus bank Bulgaria са били 19.629 млрд. лв. в края на миналата година, или 23.05% от активите на банковата система в България.