Изключително вредно е приетата със законовите промени за КТБ възможност временният синдик да може да иска от съда отмяна на сделки и прихващания със задна дата от момента на поставянето на банката под особен надзор. Това каза финансистът Емил Хърсев пред БНТ в коментар на темата около фалита на КТБ и наскоро обявената от LIC33 сделка за придобиване на дялове на Цветан Василев в БТК, военните заводи "Дунарит" и "Авионамс", НУРТС, пийпълметричната агенция "Гарб" и мултиплекса "Фърст диджитал" на цена от 1 евро.

Според него, когато държавата си позволи да се намесва със задна дата, това е нарушение на конституцията.

Икономистът от института "Отворено общество" Георги Ангелов коментира, че в случая най-големият проблем в България е въпросът за произхода на капиталите. "Не може през 5-6 офшорки да се владее половината бизнес в страната", каза икономистът. Според него сделка, при която Цветан Василев продава компаниите, кредитирани от КТБ, е нарушение на законите. "Самата сделка съвпада с влизането на синдици в КТБ, което е показателно. Никой не продава за 1 евро, ако не иска да постигне друга цел", каза Ангелов, според когото целта в случая е да се попречи на синдиците да върнат кредитите.

Според анализатора в Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов в случая с продажбата на БТК и военните заводи е застрашена националната сигурност. Емил Хърсев коментира, че въпросът за сигурността на държавата би следвало да е заявен, преди инвеститорът да обяви, че е сключена сделка, а не такива твърдения да се правят постфактум.

Тихомир Безлов каза още, че възможността за назначаване на временен синдик е трябвало да е факт много по-рано, а не месеци след обявяването на банката под особен надзор. Попитан защо това не е направено, той заяви, че други хора трябва да дадат отговор, и допълни, че обявената от 33 сделка е само парче от цялото КТБ и не се знае какво става с други фирми на Василев. Той допълни, че в продължение на 14 години БНБ е гледала в обратната посока за това, което се случва в банката, и попита как никой не е проверил, че тази банка дава лихви от порядъка на 7%, което е много над даваните от всички останали банки. Според Хърсев обаче това е проблем на самата банкова система и подобни примери има и сега в Европа. "Когато кредитът е отпускан, банката е имала обезпечение и контрол върху него. Въпросът е в кой момент банката е изгубила контрола", смята той.