Управляващите се справят добре в сектор енергетика, всички други сфери получават оценка "среден". Това показва първият Индекс на полезност, изготвен от Института за нов икономически напредък. Показателят обхваща период от 4 месеца – февруари – май 2015 г.

Първият Индекс на полезност е съсредоточен върху мерки и законодателство в четири ключови сектора: съдебна система, енергетика, икономика и социална система, поставени в конкретния управленски и политически контекст, посочват създателите му. Осредненият индекс пък е между среден и добър.

Общата оценка е, че предлаганите политики се характеризират по-скоро с епизодичност и хаотичност. Рационалната им оценка показва ниски нива на полезност.

Редица от предлаганите политики се осъществяват по конюнктурни причини и по политическа целесъобразност, посочват авторите на анализа

Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система не създава ясен хоризонт и визия за необходимите реформи. Тя тактически отговаря на предстоящия доклад на Европейската комисия и скрито предпоставя намеренията за конституционни промени. Наблюдават се и политики, които имат изцяло лобистки привкус, каквито са промените в Закона за адвокатурата.

Изпълняват се политики "на парче" без цялостна визия, но успешно комуникирани като "спасителни" за развитие на определи сектори. "В икономическата политика се отвори вакуум. От една страна "дясното" управление на Министерството на икономиката отхвърли всички политики на предходното, които прокарваха стратегия за реиндустриализация и предвиждаха по-активна роля на държавата в икономическата политика като регулатор, собственик и инвеститор. От друга страна то не предлага нищо ново освен изчерпаната неолиберална визия за икономиката", посочват авторите на индекса.

В социалната сфера предлаганата "пенсионна реформа" създава предпоставки за задълбочаване на някои от съществуващите проблеми – по-висока бедност сред сегашните пенсионери, по-ниски доходи от пенсия за бъдещите пенсионери, висока безработица и др.

В рамките на анализираният период се наблюдава запазване на основната негативна тенденция, произтичаща от силната фрагментация на политическите сили в 43-ото Народно събрание – труден диалог и изразходване на много енергия в политически маневри, казват от Института. Допълват, че резултатите от фрагментация са както по оста изпълнителна – законодателна власт, така и във взаимодействието между парламентарно представените политически сили.

Проблемите ескалират при приемането на ключови за страната решения, при чието дебатиране правителството трудно убеждаваше парламентарно представените политически партии в необходимостта от приемането им. В резултат на силната поляризация в политическите позиции се прибягна и до използването на непрозрачни и непредвидими политически методи, се посочва в анализа.

Един от примерите за "турбуленция" в управляващото парламентарно мнозинство беше обсъждането и гласуването на предложеният от Министерски съвет Закона за ратифициране на така нареченият "външен дълг".

Има разминавания между актуализираната стратегия за реформа в съдебната система и управленската програма. Стратегията трябва да почива на анализ, а не да предвижда бъдещ анализ, мотивират оценката си изготвилите индекса. Според тях липсва ясен и конкретен механизъм за прилагане на този документ– законодателни изменения, конкретни срокове и отговорности. Преобладават изключително неясни формулировки. Според авторите на индекса има съмнение доколко ще е ефективна идеята за разделянето на ВСС на две колегии.

До настоящия момент официално внесени текстове за промяна на основния закон, които да бъдат анализирани няма. Единствено идеите на Парламентарната група на ГЕРБ са разпратени за съгласуване с останалите политически сили в Народното събрание. Безспорно е, че са необходими промени, но дотук представените не отговарят на необходимите, обясняват анализаторите

До голяма степен актът създава рискове по отношение на вмешателство от страна на прокуратурата в сделки между частни лица и в тази връзка крие икономически рискове, се посочва в коментара на икономистите. Според тях се създава с неограничена дискреционна власт на главния прокурор, която не подлежи нито на контрол от висшестояща прокуратура, тъй като става въпрос за правомощие на главния прокурор, нито на предварителен или последващ съдебен контрол.

С оценка слаба, 80 точки, е проектът за промени в Закона за адвокатурата. Предложените изменения и допълнения крият социални, финансови и политически рискове, се посочва в изводите на института. При изготвянето на промените не са взети предвид предишни актове и тяхното изпълнение в същата сфера извън предложените изменения, които касаят провеждане на общо събрание на колегиите и дисциплинарните производства, които на практика се налагат заради една конкретна адвокатска колегия и свързаните ежегодни проблеми при провеждане на нейните общи събрания.

С по-добра оценка от повечето останали сфери е енергетиката, за която наскоро ласкаво се изказа и бившият енергиен министър Драгомир Стойнев, заради което бе порицан от съпартийците си от БСП.

Така приетите вече промени в Закона за енергетиката получават оценка много добър, 170 точки. Посочва се, че с него се подобрява регулацията в сектора. Като недостатък се посочва ограничението само депутати и парламентарни групи да правят предложения за членове на КЕВР, както и това, че проектът не е бил подложен на обществено обсъждане. 

Идеята за газов хъб също получава оценка добър, 119 точки. "Определено идеята за създаване на газов хъб на територията на страната ще окаже въздействие върху финансово-икономическото развитие. При успех, преките и косвените ползи ще се отразят благоприятно както на бизнес средата, така и на качеството на живот на всички социални групи", се посочва в анализа. Според него обаче има висок риск от неуспех на проекта заради липсата на последователност, постоянство, единство и опит.

Оценено като добро е и предоговарянето на условията за изкупуване на ток от двете американски централи, въпреки че има няколко условия по влизането на договорката в сила.

В изготвянето на индекса е разгледани  случаят с първите персонални промени в правителството. "Трудно бихме могли да бъдем убедени в това, че г-жа Румяна Бъчварова като социолог би могла да бъде полезна при справянето с такива сериозни предизвикателства към сигурността, каквито са организираната престъпност, корупцията, тероризма, нарастващата заплаха от организацията "Ислямска държава", миграционния поток и охраната на външните ни граници и конфликта в Украйна. В този смисъл това управленско решение е изключително спорно по отношение на полезност и крие значителен риск от провал", се посочва в мотивите за оценката, дадена от института.

Очаквано критикувано е поведението на кабинета при решението да се вземе дълг до 16 млрд. лв. в следващите три години. "Налице е липса на адекватна и открита комуникация от страна на правителството за реалната нужда от подобен дълг", посочват икономистите. Те допълват, че обичайна практика е изборът на банки - агенти за всяка отделна емисия облигации, а не за всички накуп. Посочва се и липсата на яснота в критериите за избор на агентите по дълга, което се определя за недопустимо за договор с такова значение и размер.

 

Законопроектът има претенция да реши проблеми, свързани с финансовата нестабилност на държавното обществено осигуряване, ниската адекватност на пенсиите и функционирането на т.нар. втори стълб на пенсионната система (допълнителното задължително пенсионно осигуряване). Предложените промени обаче са половинчати и не съответстват в пълна степен на реалните рискове пред пенсионната система – недостатъчни приходи (ниска осигурителна база и голям дял на "сивата" икономика), ниски пенсии и висока бедност сред пенсионерите, недостатъчно ефективна рамка за регулиране дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, посочват анализаторите.

И с настоящите промени основни проблеми за насърчаване на инвестициите и тяхното прилагане свързани с неадекватност на мерките спрямо приоритетните индустрии и липса на конкретност и предвидимост при мерките за насърчаване, все още не са преодолени.

Индексът измерва полезността на предложени и приети от изпълнителната и законодателната власт решения, закони, стратегически и управленски документи като ги измерва чрез специално разработена рейтингова система. Критериите, по които се прави оценката са съответствие с приоритет в управленската програма, решава ли се конкретен публичен проблем, доколкото предвидените в него мерки са адекватни на търсения ефект и др.

Използваната скала е 6 степенна – от слаб до отличен. Всяка степен отговаря на определен брой точки, който се формира от 7 критерия, всеки от които също носи определен брой точки. Оценката се извършва от експерти на Института в съответните области.

Според сайта на организацията, тя е основана през 2008 г., а в момента в екипа и влизат :Росен Карадимов, юрист, Иван Атанасов, икономист, Светлодара Енчева, юрист, Рая Петкова, експерт енергетика

Тереза Станчева, юрист, координатор, Андрей Карадимов, експерт електронно управление.