Времената, в които дяволът се кипреше "ексклузивно" от "Прада", са отминали. Малки компании предизвикват лидерите в индустрията, свързана с начина на живот, като не само отхапват от най-вкусните им територии, но налагат и стандартите си.

За най-желаните клиенти - ценителите, които не се колебаят, когато са сигурни, че става въпрос за най-доброто, тече истинска битка на два бизнес модела.

  Основала е бизнеса си през 2002 г. - с парите от спечелен проект за серия ароматни свещи на " Шанел" и последвалите поръчки от други луксозни вериги, без банкови кредити и заеми от приятели.

За изминалите години е отворила три магазина в британската столица. Парфюмите, извличани ръчно в лабораторията в "Риджънт парк" с персонал около 20-ина души, могат да се видят на не много щандове в други държави, а освен това Линда смята, че броят им по света не бива да надвишава 500.

Бизнес стратегията й не е ориентирана към експанзия, а се подчинява на мотото "Стой фокусиран".

Това е философията на повечето производители на нишови и т.нар. high-end (висок клас) продукти. За разлика от доминиращия модел, представен чрез притчата за Рокфелер и ябълките и идеята, че добрите печалби идват с разрастването на бизнеса, нишовата стратегия залага на обратното – на оставането в ограничения мащаб. 

Навлизането все повече на този бизнес модел на пазара на потребителски стоки е съпроводено неизбежно с все по-голямата му фрагментация, така че дори и най-малките играчи биха могли да откъснат парчета от най-печелившите му сегменти.

Според Пат Конрой, специалист по пазарни тенденции от американската Deloitte Consulting LLP, това, което прави лайфстайл сектора особено подходящ за нишов бизнес, е не само обстоятелството, че при него може да се печели повече с по-малко количество, но и защото дейността е свързана с личните интереси и таланти на производителя.

Линда Пинкилгтън  твърди, че е щастлива да си изкарва прехраната с "любимото хоби", но начинът, по който го прави, говори за отдаденост до перфекционизъм.

Искала е да постигне истинската по думите й елегантност, която може да произведе комбинацията между английското майсторство, френското парфюмерийно изкуство и присъщата на Ориента хармония.

Подобни разкази вероятно биха могли да предложат повечето създатели на нишови и хай-енд продукти. Те разчитат на директната и по-специална връзка с потенциалните потребители. Обратно на традиционния за луксозния сегмент маркетинг, според който името на дизайнера е това, което краси човека, нишовият ухажва клиента със собствената му личност.

На някои витрини по "Брера" могат да се прочетат цели негови манифести:

или:

"Изборът как да се облечеш е осъзнат акт, различен от задоволяването на нужда или суета. Това е радостта да си част от съзвучието между цвета, материята и размера, редом със способността да заличиш границата между новите идеи и спомена...".

Това е бизнес, насочен към определена група хора със специфични интереси, готови да платят по-висока цена за продукт, в чието производство смятат, че е вложена и експертиза от по-висок ранг. Те възприемат продукта и като източник на познание, идващо директно от специалист.

Някои от най-прочутите "носове" например, работили за световни парфюмерийни гиганти, създадоха собствени нишови серии в най-високия клас. По-високия дял на вложените естествени съставки, които различните типове кожа отразяват нюансирано, дава възможност на потребителя да намери своя ароматен "подпис".  

С по-голямата си прозрачност по отношение на производствения процес и заедно с грантираната от малките мащаби на продукцията ексклузивност, нишовите марки задават и нова посока на луксозната индустрия.

С появата на все повече такива компании пазарните специалисти съветват традиционните лидери да станат по-гъвкави по отношение на променящата се конкурентна среда.

Големите реагират различно. Hermes, Chanel, Dior и Guerlain например последваха модела и създадоха свои хай-енд парфюми, продавани на ограничен брой места – в собствените им бутици и на някои специално подбрани щандове по света.

Други директно изкупуват видни "дребосъци". Преди няколко години Estee Lauder придоби Jo Malone - също тръгнала от нулата англичанка, чиито аромати се купуват за стотици паунда. Неотдавна купи и Editions de Parfums Frederic Malle (чийто основател Фредерик Мал започва кариерата си като "нос" в Roure Bertrand Dupont, а впоследстние налага своя бранд с идеологията back to basics), както  и създадената от американски "занаятчии" Le Labo.

Също наскоро Antonio Puig купи лондонската Penhaligon’s (от 1861 г.) и парижката L’Artisan Parfumeur (основана през 1976 г. и работеща с някои от най-добрите френски парфюмеристи).

Каква ще е съдбата на тези марки под шапката на бизнес империи, времето ще покаже. Но е сигурно, че нишовият модел ще продължи да фрагментира пазара и да прокарва философията на едно по-персонализирано потребление.  

(Междувременно британката Джо Малоун, преборила се успешно с рак на гърдата и с милионите от Estee Lauder в сметката си, пусна нова линия нишови аромати под бранда Jo Loves.)  

В България предлагането на подобни продукти засега е твърде ограничено, а съответстващата му потребителска култура едва прохожда. Някои от тях могат да се намерят в специализирани магазини като Salon Olfactivе, the circle, Farenah Concept, бутици на Estee Lauder (с високата линия на Том Форд), броящи се все още на пръсти.