Бавни реформи и раздути правителствени харчове, очакват икономисти от България през 2016 г.
Заради напрежението в управляващата коалиция се очаква реформите в страната да се правят бавно. След дълъг период на поевтиняване през 2016 г. се очаква дефлацията да се завърне в страната, а харчовете от страна на правителството няма да се свиват. Това показва прогноза на аналитичното звено на "Икономист" - "Икономист интелиджънс юнит", която обхваща и периода до 2020 г.
Политическата стабилност в страната ще остане под натиск предвид резултатите от местните избори през есента, в които ГЕРБ отново беше най-голямата политическа сила, но не и с убедителна преднина, посочват анализаторите. Допълват, че напрежението в управляващата коалиция показва, че провеждането на реформи ще протича бавно.
Управляващите са се съсредоточили върху политиката на фискална консолидация, но очевидно няма да преследват свиване на харчовете, както беше при първия кабинет "Борисов", за да избегнат масови протести, които доведоха до оставката на този кабинет, посочват икономистите.
Прогнозата им е, че кабинетът ще преследва по-видим икономически растеж и ще работи за подобряване на бизнес средата. Премиерът Бойко Борисов вече прогнозира растеж от поне 4.5% на българската икономика през тази година.
От "Икономист" очакват икономическият растеж да е в рамките на 3.2% годишно до 2020 г. на фона на повишаваща се заетост и засилената кредитна активност. Рисковете пред тази прогноза идват от слабото възстановяване на ЕС, тъй като общността е основният експортен пазар за българските стоки. Друг източник на несигурност е продължаващата криза в Гърция и слабото вътрешно търсене.
Очаквано анализаторите не прогнозират България да изостави системата на валутния борд до влизането си в еврозоната. Влизането дори в така наречената чакалня на еврозоната според "Икономист интелиджънс юнит" няма да се състои, преди валутният съюз да разреши напълно продължаващата дългова криза.
Предишното ляво правителство разхлаби фискалната политика, което доведе до бюджетен дефицит от 3.7% от БВП през 2014 г. Прогнозата е, че след дефицита от 2.7% от БВП през 2015 г. през следващите пет години той ще бъде сведен в рамките на 1 на сто, се посочва още в прогнозата.
През 2016 г. се очаква инфлацията да се завърне (при дефлация от средно 1.4% през 2014 г. и 0.1% през 2015 г.) до средно равнище от 2.7% за периода до 2020 г. Вътрешното търсене през тези години се очаква да остане сравнително слабо заради допускането, че обемът на отпусканите кредити няма да расте силно и на фона на затегнатата държавна политика по доходите.
През тази и следващата година се очаква текущата сметка да е на излишък, дължащ се основно на ниските цени на петрола, след което ще се завърне на дефицит от средно 1.1% от БВП в годините 2018-2020, след като вносът нарасне.