Пред западните компании все още стоят огромни бариери за правене на бизнес с Иран въпреки влизането в сила на ядреното споразумение. Сред рестрикциите са и специфични забрани от страна на САЩ, които изнервят американските инвеститори, пише "Уолстрийт джърнъл".

Иран е привлекателен пазар със своите 80 милиона жители, които обичат западни марки като "Кока Кола", карат европейски коли и си купуват последните модели на iPhone, макар и чрез трети лица. Страната е потенциална златна мина за енергийните компании, тъй като има най-големите резерви от природен газ в света и е четвърта по запаси на петрол.

Повечето икономически и финансови санкции срещу Иран, наложени заради ядрената му програма, бяха премахнати, включително ембаргото за петрола и природния газ, както и забраната за почти всички инвестиции в енергийния сектор. Рестрикциите върху банковия сектор в ислямската република, както и върху транспортните фирми и компаниите за доставки също бяха отменени.

Но дори след влизането в сила на ядреното споразумение, сключено между Техеран и т.нар. група "5+1" (САЩ, Китай, Франция, Великобритания, Русия и Германия), остават в сила някои ограничения срещу Техеран във връзка с разработване на балистични ракети и оръжия. Освен това САЩ запазват търговските санкции, свързани с човешките права и тероризма. Тези ограничения засягат редица сектори от икономиката на Иран, включително компании, свързани с могъщата иранска революционна гвардия – влиятелна паравоенна структура с широки и не съвсем прозрачни бизнес интереси.

Вашингтон запазва и забраната за покупка на ирански петрол и прокарването на такива сделки през американската финансова система.

Тези ограничения ще забавят европейските и американските инвестиции в Иран и ще принудят компаниите да бъдат креативни, за да могат да оперират в ислямската република, заявяват пред вестника представители на бизнеса, както и настоящи и бивши правителствени служители от Европа и САЩ.

Американски компании обмислят създаването на инвестиционни инструменти в чужбина, за да могат да работят с Иран. На свой ред европейските фирми, които са нетърпеливи да се завърнат в Техеран, трябва да се справят с изнервените банки, заплашени от огромни американски глоби, ако пренебрегнат санкциите.

Главният изпълнителен директор на Renault SA Карлос Гон заяви, че Иран е място, където той би искал да развива бизнес, но добави, че компанията му няма да рискува, докато не е дошъл "политически коректен" и безопасен от юридическа гледна точка момент. "Искаме да влезем в Иран", но не искаме това да стане твърде рязко и да създаде проблеми."

Апетитът на Европа към Иран е неоспорим. Германия, Франция и Великобритания са само част от страните, които започнаха да изпращат големи бизнес делегации в Техеран, някои от тях –  още в навечерието на подписването на ядреното споразумение през юли миналата година.

Европа беше най-големият търговски партньор на Иран преди затягането на санкциите през 2012 г. През 2014 г. търговският обмен между ЕС и Техеран е паднал до 11.7 млрд. евро при близо 28 млрд. евро през 2011 г.

Според много от експертите, попитани от "Уолстрийт джърнъл", дългосрочните инвестиции и договори ще отнемат време заради многобройните ограничения, които остават в сила, както и поради възможността новият американски президент, който ще встъпи в длъжност през 2017 г., да се опита да преразгледа ядреното споразумение. Притеснения буди и скорошната вълна от арести на ирански бизнесмени, свързани с чужди компании.

Най-големите опасения са свързани с останалите в сила американски санкции. Заради тях големи банки като френската БНП "Париба" отнесоха глоби за десетки и стотици милиони долари през последните години.

Schlumberger Ltd., най-голямата компания, предлагаща услуги за петролната индустрия, бе принудена да плати 232.7 милиона долара глоба. Причината - оказа се, че подразделението й в Тексас е участвало в продажба на техника за сондиране за Иран и Судан в пряко нарушение на санкциите на САЩ (в частта им, която не засяга ядрената програма на Техеран).

Марк Дубовиц, бивш съветник на Конгреса за санкциите срещу Иран, смята, че Вашингтон изпраща доста остро съобщение до банките и компаниите да се въздържат от всякакви договорки с фирми, свързани с Иранската революционна гвардия.

Сега американските предприятия проучват как да създадат компании извън територията на САЩ, които да оперират с Иран - по модела, използван според британските архиви от Chevron Corp. и ConocoPhillips през 90-те години на миналия век.

Но дори и при такива условия юристите считат ислямската република за поле, осеяно с мини. Според тях обменянето на информационни технологии, застрахователни полици, човешки ресурси и общи разплащателни сметки с чуждестранно дъщерно предприятие пак ще е в нарушение на търговските санкции на САЩ към Иран.

Според някои експерти около 40 германски банки със сравнително малък бизнес в САЩ могат да бъдат механизмът, с който компаниите от ЕС ще инвестират в Иран. Според Михаел Токус, член на управителния съвет на Германо-иранската търговска камара, скоростта на европейската експанзия в Иран зависи от подхода, който ще възприемат застрахователните компании в региона. Според него те биха покрили краткосрочни и средносрочни инвестиции, но в дългосрочен план все още няма зелена светлина.