Как "бавната храна" си пробива път сред бързото потребление
Осемдесетте години на миналия век се оказват времето, в което италианската традиционна храна, чиито качества ценят и немалко неиталианци, е заплашена. От обезкуражаването на хората да готвят у дома като знак за еманципация от старите традиции.
За това си има и друга причина - настъпило е времето на възход на индустриалното производство, на бързото хранене. Това може и да се смята за напълно нормално днес. Но не така преценил ситуацията Карло Петрини. Заедно с поддръжници на тезата му, че хората не трябва да губят връзката си със земята, раждаща онова, което се слага на трапезата, направили демонстрация срещу плановете в центъра на Рим да бъде отворен ресторант на "Макдоналдс". За тях това означавало, че хранителната система започва да се чупи.
"Трябваше да реагираме и го направихме!", казва Петрини пред "Дневник". Това, което направили през 1986 г., е, че сготвили традиционните за Италия спагети и ги раздавали на минувачи пред ресторанта за бързо хранене. Довечера Петрини (от 19 ч. във Vivacom Art Hall) лично ще присъства на представянето на книгата му на български "Хубаво, чисто, справедливо".
Очевидно тъкмо през 80-те е назрял и моментът да се основе движение, което да защитава каузата на "бавното" хранене - всеки да има достъп до качествена и чиста храна, а производителите да получават справедлива цена за производството й, така че да запазят поминъка си вместо да се наложи да се откажат от него под натиска на индустриалните производители.
Движението започва по името Arcigola – част от по-голяма, ляво ориентирана асоциация ARCI, а по-късно се отделя под името Slow food. То защитава чистото производство на храна, при което земята се щади, така че да се избегне силно негативното влияние върху нея, да се уважава трудът на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната.
Идеологията Slow Food е идеология на бавното знание, казва основателят му. Бавното знание отразява древните, традиционни умения и познания – производствени методи, на които хората са разчитали в продължение на векове, а днес са заменени от модерни, индустриални технологии.
Макар и самият Петрини да има влечение и към политиката, днес той не смята, че политици са подпомогнали разрастването на основаното от него движение. Зад каузата му са застанали артисти, художници, писатели, активисти.
"Мисля също, че тогава беше настъпил точният момент да се даде тласък на нова идея за храната. Направихме го първи и установихме, че и други са изпитвали подобна нужда. Чрез нас много хора, които се присъединиха, ни дадоха възможност да станем разпознаваеми", казва Петрини.
Днес организацията има 100 хил. членове в над 150 държави и всички те са посветени на защитата на местната храна и свързаните с нея традиции. От няколко години движението съществува и в България.
Един от проектите му е да се защитят от изчезване няколко уникални продукта - зеленото сирене от с. Черни Вит, фасулът от Смилян и каракачанската овца. Поради законови ограничения уникалното зелено сирене не може да бъде купено, а само опитано по време на изложения и специално организирани дегустации.
"От гледна точка на храната в България се виждат както потенциалът, така и ограниченията. От една страна тя е родина на удивителни хранителни традиции и уникални селски общности. От друга страна десетилетия социализъм са довели до закърняване на възможностите на местните общности да използват потенциала на хранителните традиции и да ги използват като възможност да се развиват", казва Петрини.
В същото време е очевидно, че проблемите на малките производители са напълно извън полезрението на политиците. "Това е заради факта, че селските общности при вас се неглижират често и защото политиците предпочитат да копират правилата на Брюксел в земеделието и това е още от периода преди присъединяването ви към ЕС", посочва Петрини. Според него не е за вярване, че истински съкровища като зеленото сирене от Черни вит, все още не са разрешени да се произвеждат и продават на потребителите. Той дава пример с Италия и Франция, които биха подкрепили по всякакъв начин подобно производство.
"Смятам, че основната причина за това е, че все още българските политици смятат, че крупната хранителна индустрия ще опази традициите, а това е голяма грешка", обяснява той.
Петрини не смята, че неговата концепция е приложима най-вече в добре развитите страни. "Ние сме еднакво успешни в САЩ и в Уганда".
През 2004 г. движението Slow food поставя началото на среща на малките производители под името Terra Madre, което се превръща в един от най-значимите проекти. Тогава е публикувана за първи път и книгата на Петрини. Тази година срещата ще е през септември в Торино.
| Карло Петрини е роден през 1949 г. в градчето Бра, Северен Пиемонт, Италия. Той е журналист, писател и радетел за устойчива хранителна система. Изнася лекции по цял свят в защита на устойчивото производство на храната и селско стопанство. Носител е на редица почетни награди от различни университети. През 2004 е обявен от списание "Тайм" за Герой на Европа (European Hero), а през януари 2008 г. е избран за единствения италианец, който е включен в списъка ва в. "Гардиън" на Петдесетте души, които биха могли да спасят света. През 2004 г. създава Университет по гастрономически науки близо до родния му град, дипломи от който вече имат около 2 хил. души. |