Потреблението в България става двигателят на икономиката, обяви ЕБВР

Икономиката на България ще расте с по-добри темпове спрямо това, което прогнозира през ноември Европейската банка за възстановяване и развитие.
В обявената в сряда пролетна прогноза се посочва, че през 2016 г. ръстът ще бъде 2.5% от БВП, докато преди половин година се очакваха не повече от 2%. Същото темпо се очаква и за 2017 г., което означава, че през 2015 г. страната е постигнала доста по-добър резултат от 3% от БВП, и то след малкия растеж от 1.5% през 2014 г.
Основен двигател си остава нетният износ, подпомогнат отчасти от по-слабото евро, както и експортът на инвестиционни стоки към ЕС. Благодарение на ниската инфлация и по-добрия спрямо ноември бизнес климат роля играе и частното потребление в България. През 2016 и 2017 г. от банката очакват именно вътрешното търсене да стане водещият стимул за растеж, стига да продължат фискалната консолидация и спазването на дисциплина при бюджетните разходи.
В района Румъния остава най-динамичната икономика - 4% през тази и 3.5% през следващата година.
Гърция ще остане в рецесия от 0.2% през 2016г. и вероятно ще отчете ръст от 2.4% от БВП догодина, смятат анализаторите на ЕБВР.
От съседите на България, които не са в ЕС, Македония е също с добри показатели - растеж от 3.5% в настоящата година и догодина. Сърбия ще отчете съответно 1.8% и 2.8%, а Турция - най-голямата съседна икономика, ще нараства с 3.2-3.4 процента.
За пръв път от шест години насам банката прогнозира за района от 36 държави, в който действа, да има ускоряване на растежа - основно поради очакване за край на рецесията в Русия и Украйна. Промяната обаче почти няма да е голяма - от 0.5% ръст през 2015 г. на 1.4% през тазигодина. "Разчитаме темпото да се запази и през 2017 г., когато средният ръст би трябвало да достигне 2.5%", се казва в официалното съобщение.
Руският фактор е важен за непосредствените съседи на страната, включително за балтийските републики. За средният растеж от 3% в Централна Европа водещата причина е друга - рекордно ниските лихви, целящи стимулиране на бизнеса. В страни като Македония и Гърция притеснителен фактор остава рискът от имигрантска вълна и ефектът от нея върху туризма.
"Прогнозите ни са обект на големи рискове, свързани с геополитическото напрежение в района и с общото отслабване на интереса на инвеститорите към развиващите се пазари", обобщават от ЕБВР. Малко по-добрите прогнози отразяват още поевтиняването на горивата от ноемврийския доклад насам, непостоянството на глобалните финансови пазари и слабостите на глобалната търговия. Ханс Петер Ланкес, главният икономист на банката, предупреди, че зад наглед оптимистичната картина се крият големи вътрешни различия, а възстановяването се случва само на определени места. "Дори в Централна и Югоизточна Европа, където икономиките растат по-стабилно спрямо източните им съседи, темпото е неадекватно", заявява той.