Ако България реши да размрази проекта за АЕЦ "Белене", тя трябва да уведоми Европейската комисия. Това се казва в писмо на председателя й Жан-Клод Юнкер до премиера Бойко Борисов, разпространено днес, датата на което не се посочва. То е в отговор на писмо от страна на премиера, изпратено и до Юнкер на 7 юли. В отговор на него той е наречен, "скъпи Бойко" и "скъпи приятелю".

За това уведомление в случай на нова инвестиция в ядрена мощност Юнкер се позовава на текст от Договора за Евратом.

Този отговор е на въпрос на Борисов ще насърчи ли Европейската комисия изграждането на нова ядрена мощност в страната, ако България вземе такова решение. (Пълният текст на писмото на Борисов, с което "Дневник" разполага, вижте в края на текста.)

Председателят на комисията подчертава, че институцията продължава да работи "много усърдно" в подкрепа на българската идея за създаването на газов хъб "Балкан". Според Юнкер концепцията за него би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия "по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза".

В писмото се посочва, че тъкмо във връзка с този проект с помощта на Еврокомисията българското правителство организира кръгла маса на заинтересовани инвеститори във Варна на 5-6 септември 2016 г. "Това ще бъде възможност за нас да подновим подкрепата си за този проект и да се насочим към много въпроси, които ти подчертаваш в писмото си", пише Юнкер.

През последните няколко години страната ни трябваше да вземе важни решения в сферата на енергетиката, които имаха тежки икономически последици и породиха остри политически реакции, пише Борисов като припомня, че в кратък период България спря проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис", прекрати проекта АЕЦ "Белене" и "се озова губеща в спора между ЕС и Русия след прекратяването от руска страна на газопровода "Южен поток".

Премиерът посочва и че значителна част от тези проекти са препятствани заради коректността на България да спазва политиката на Европейския съюз. Борисов допълва, че България все още няма писмено уведомление от Русия за прекратяването на "Южен поток", а тръбите за него продължават да се доставят и складират във Варна и Бургас.

Уважаеми г-н Туск,

Уважаеми г-н Юнкер,

Уважаеми г-н Канете,

Уважаеми г-н Шефчович,

Уважаема г-жо Вестагер,

Пиша ви това писмо, силно обезпокоен от перспективите, които се начертават пред моята страна, и ситуацията, в която се намираме. Пиша Ви, защото съм убеден, че решението на проблемите, пред които сме изправени, може да бъде само европейско.

Както неведнъж съм заявявал пред вас и вашите колеги, България е надежден партньор и член на ЕС, който спазва европейското законодателство и политики. В този смисъл, през последните няколко години страната ни трябваше да вземе важни решения в сферата на енергетиката, които имаха тежки икономически последици и породиха остри политически реакции. Както вече знаете, за много кратък период от време България спря проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, прекрати проекта АЕЦ Белене и се озова губеща в спора между ЕС и Русия след прекратяването от руска страна на газопровода Южен поток. Без да навлизам в детайлите на всеки един от тези проекти, мога само да обобщя, че тяхното преустановяване е продиктувано от стремежа да се спазват европейските норми и политическите решения на Съюза.

Проектът АЕЦ Белене беше прекратен в следствие на силен европейски политически натиск след аварията във Фукушима. Днес България е осъдена да понесе огромни финансови санкции заради избора, който е направила. Само преди няколко дни излезе Решението на Арбитражния съд в Женева по делото за АЕЦ Белене, което постановява глоба от близо 550 млн. евро за поръчаните ядрени реактори и допълнителни лихви по присъдените суми (около 60 млн. евро). В замяна страната ще се озове с доставено готово оборудване за нова ядрена централа.

В допълнение искам да подчертая, че проектът е прекратен, въпреки полученото одобрение съгласно Договора за ЕВРАТОМ от страна на Европейската комисия в становище C (2007) 5860 от 7 декември 2007 и единственият начин оборудването да може да има търговска стойност е Атомстройекспорт (АСЕ) или други компании на Росатом да използват оборудването за друг проект за ядрена централа. АСЕ вече е заявила позиция в арбитража, че не е възможно да използва оборудването за друг нов проект.

Относно "прекратяването" на Южен поток не мога да не отбележа, че България все още не е получила писмено уведомление за това нито от страна на Руската федерация, нито от страна на Европейската комисия. Важно е да се знае, че тръбите за газопровода са складирани на пристанищата във Варна и Бургас и че доставките продължават и до днес. Паралелно с това, в Брюксел се водят интензивни преговори за построяването на Северен поток II. Позицията на България винаги е била за съвместимост и равнопоставеност на проектите, но признавам, все по-често се налага да отговарям на въпроса дали всъщност Европа не се управлява на две скорости, предвид това, че едни проекти са по-добри от други, и доколко обективна е ЕК във взимането на своите решения?

Тук не мога да не отбележа и процедурата срещу България относно газовия сектор (Дело АТ 39849 БЕХ газ) и заплахата за допълнителни финансови санкции, въпреки че нарушението е прекратено и че в действие са нови пазарни правила за достъп до газовата инфраструктура и съхранението на природен газ. Липсата на компромисно решение създава впечатление за предубеденост относно изхода на текущата процедура.

Предвид финансовите тежести, които страната ни трябва да понесе, се обръщам към вас с молба за становище относно перспективите, които се начертават пред България – ще насърчи ли ЕК изграждането на нова ядрена мощност в страната? С оглед на много голямото и скъпо оборудване, което е ангажирано, България може да пожелае да преразгледа бъдещето на проекта. Ще препотвърди ли ЕК своето становище, че аспектите на проекта са в съответствие с целите на Договора за ЕВРАТОМ и че допринася за дългосрочната сигурност на доставянето на електроенергия, произведена при ниски емисии на парникови газове, за Европейския съюз?

Възможно ли е да разчитаме на юридическа и техническа помощ от ЕК при евентуални преговори с трети страни за препродаване на посоченото ядрено оборудване?

Ще излезе ли ЕК с ясно становище относно офшорните газови проекти и тяхната реализация? Кой ще поеме отговорност при една евентуална арбитражна процедура в рамките на вече започнатите наземни дейности по Южен поток в България? На колко се изчисляват пропуснатите ползи за България от прекратяването на проекта Южен поток?

Колко голяма е възможността тръбите за Южен поток да влязат в употреба за построяването на Северен Поток II?

Защо създаването на нови правила и отварянето на газовия пазар в България не се взимат предвид при разглеждането на процедурата АТ 39849 БЕХ газ от ГД "Конкуренция"?

Колко дълго България може да бъде държана заложник на интересите на други страни и смятате ли, че това е печелившият подход за изграждането на Единен енергиен съюз?

Готов съм да обсъдя тези въпроси с вас и вашите колеги, както и по време на следващите заседания на Европейския съвет.

Ще съм Ви много благодарен, ако получа навременен отговор.