Икономисти показаха по-консервативен проектобюджет за 2017 г. от този на кабинета
За 14-а поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя своя алтернативен държавен бюджет. Това издание на алтернативния бюджет съвпада с "окото" на поредната политическа криза, което поставя под въпрос самото приемане на бюджет за следващата година, посочват от института.
В условията на изключително скъсени политически хоризонти и конституционни предизвикателства пред приемането на бюджета ИПИ изготви алтернативния бюджет максимално консервативно и с една много ясна цел - запазването на фискалната стабилност и избягване от популизма, който е заразил много от политическите играчи, допълват икономистите.
Традиционно в алтернативния бюджет на ИПИ се залагат множество идеи за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, рационализирането на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други.
Тази година на фона на политическата криза и опита ни от последните години големият фокус попада върху елиминирането на дефицита и удържането на една относително разумна фискална рамка, посочват от института.
Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. На този фон прогнозите за българската икономика също бяха занижени, като последните очаквания са за растеж между 2.5% и 3%.
Тук трябва да се отбележи, че тези прогнози са правени, преди правителството да подаде оставка, и съответно не отчитат повишения политически риск и неговите ефекти върху растежа. Т.е. ръстът на икономиката през 2017 г. е много вероятно да е по-нисък, ако създалата се ситуация доведе до отлагане на частни инвестиции и забавяне на големи европейски проекти, както това се случи при предишната политическа криза.
Историята от последните няколко години показва, че във времена на политическа нестабилност и промени на политическата сцена бюджетът на държавата се разхлабва, а дефицитът расте.
Опитът от 2013 и 2014 г. говори за опасност от по-ниски приходи, в т.ч. по-слабо усвояване на европейски средства заради по-бавните обороти, на които започва да функционира администрацията при "аварийния режим" на работа на изпълнителната власт. В същото време се явяват множество непредвидени разходи, което в крайна сметка води до нарушаване на бюджетната дисциплина. Видима е и тенденцията от последните години да има сериозно разминаване между това, което се гласува, и това, което се реализира като бюджетна рамка.
Вземайки под внимание политическата нестабилност и опасностите пред фиска, ИПИ стъпва на консервативен макроикономически сценарий, който отчита вероятността от реализирането на външни рискове и охлаждане на растежа у нас.
В тази фаза на икономическия цикъл е недопустимо страната да планира нови бюджетни дефицити (1.3 млрд. лв. по консолидираната рамка според внесения в НС бюджет), особено при положение че за тази година ще бъде постигнат балансиран бюджет.
Изключително опасно звучат и заявките на някои политически играчи за нови популистки харчове и дори дълбоки промени в данъчната система. Всичко това са предложения, които са дълбоко пропагандни и търсят да се възползват от липсата на ясна отговорност в създалата се сложна политическа ситуация.
Акценти от алтернативен бюджет 2016:
- - Отказ от всякакви идеи за нови разходи и популизъм на гърба на бюджета, в т.ч. по отношение на данъчната система - осуетяване на всякакви нови разходи, които могат да се "промъкнат" между първо и второ четене за законопроекта;
- Залагане на буфери в бюджета както в приходната му част (очакваните приходи от концесията на летището в София), така и в разходната (например задържане на 5% от разходите на всички бюджетни разпоредители до последното тримесечие на годината);
Приемане на бюджета за 2017 с балансирано салдо, в т.ч. по националния бюджет и по консолидираната рамка - балансираният бюджет е най-неутралната възможна фискална рамка, която отговаря на създалата се сложна политическа ситуация;
- Залагане на средносрочна бюджетна рамка с нулеви дефицити за 2018-2019 г. и окончателно скъсване с хроничните дефицити от 2009 г. насам;
- Замразяване на разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите; отлагане на големите разходи в сектор "Отбрана";
- преустановяване на програмата за "безплатно" саниране на многофамилни жилищни сгради;
- Занижаване на капиталовите разходи до едно по-реалистично ниво предвид очаквания умерен темп на усвояване на европейски фондове;
- Осигурителни промени - отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия; отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионни фондове) и прехвърлянето им към солидарната система.
Бюджетът също така запазва осигурителната тежест, като не предвижда покачване на цената на труда посредством по-високи осигурителни вноски за пенсия и вдигане на минималната работна заплата, както това е предвидено в проектобюджета на правителството в оставка.
Паралелно с това са заложени по-ниски разходи за текуща издръжка на администрацията, както и по-реалистични прогнози за усвояването на европейски средства и свързаните с това капиталови разходи в бюджета.
В крайна сметка алтернативният бюджет на ИПИ показва, че е възможно да се състави и по-консервативен бюджет без дефицит, който гарантира фискална стабилност в условията на по-бавен икономически растеж и поредния епизод на политическа криза у нас, допълват икономистите.
В числа алтернативният бюджет на ИПИ предвижда приходи от 35.2 млрд. лв., или 37.3% от прогнозния БВП (при 35.440 млрд. лв., или 37.6% от БВП по проекта на правителството). Разходите според алтернативния бюджет са 35.2 млрд. лв., или 37.3% от прогнозния БВП. По проекта на правителството тук сумата е 36.770 млрд. лв., или 39% от прогнозния БВП. ИПИ предвижда нулев дефицит, тоест балансиран бюджет, докато проектът на правителството, който вече мина на първо четене в пленарна зала, е с дефицит от 1.4% от прогнозния БВП.