Главната инспекция по труда (ГИТ) публикува на интернет страницата си минималните изисквания за труд и заплащане в страните от Европейския съюз и страните по споразумението за Европейското икономическо пространство. С тях работодателите следва да се съобразяват, когато изпращат служители на работа в съответните държави. Информацията може да бъде намерена на сайта на ГИТ тук.

От началото на 2017 г. в България действат нови правила, с които вече се регламентира, че от първия ден, в който човек започва работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги, се дължи осигуряването на поне минималното възнаграждение за съответната държава. Преди промените това бе задължително при командироване за повече от 30 дни.

В Кодекса на труда са разграничени двете хипотези за работа в чужбина - командироване и изпращане от предприятие, което осигурява временна работа. При командироването работещият в чуждата държава остава под ръководството и контрола на работодателя си в България. За целта двете страни трябва да сключат на български език споразумение за изменение на трудовия договор. Необходимо е в споразумението да бъдат посочени мястото и вида работа; начална и крайна дата на командироването; размер на възнагражденията; условията за полагане на извънреден и нощен труд и размерът на заплащането му; продължителността на работния ден и седмица, на почивките - дневни, междудневна и седмична; дните на официални празници в приемащата държава, размерът на платения годишен отпуск; допълнителни финансови условия на командировката, свързани с разходите за настаняване, начините на пътуване и разходите за това; видът на транспортните средства и маршрута. Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.

От инспекцията посочват, че освен че информира командирования за условията на работа, документът ще му помогне при необходимост да защити правата си в съда или пред ГИТ. От там напомнят на работещите да внимават дали предприятието, което ги командирова, развива подобна дейност и в България. Сигнал за измама е, когато един работодател наема лица, само за да ги командирова зад граница, без да развива идентична дейност в България.

Когато лицата са изпратени от предприятие, осигуряващо временна работа, то задължително трябва да има удостоверение за извършване на тази дейност. Регистърът с лицензираните предприятия е публичен и може да бъде видян на сайта на Агенцията по заетостта.

От тази година са в сила и специални изисквания към съдържанието на този вид трудови договори. Също следва да се договорят размера на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и заплащането им; продължителността на работния ден и на почивките; дните на официални празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; други финансови условия, свързани с пътуване, настаняване и т.н. Преди да замине за чужбина на работника или служителя трябва да бъде връчен акт за изпращане.

Работодателите и предприятията, които осигуряват временна работа, които са командировали или изпратили служители до влизането в сила на новата наредба, имат 30 дни, за да приведат трудовите правоотношения в съответствие с разпоредбите ѝ. Новата уредба не важи при командироване в страните извън ЕС, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и др. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в чл. 121 от Кодекса на труда.

Новата наредба указва и реда за приемане на командировани или изпратени в България работници и служители от ЕС, Европейското икономическо пространство и от Конфедерация Швейцария, както и от трети страни. Сред задълженията на чуждестранния работодател или предприятието, което осигурява временна работа, е да подаде специално заявление в ГИТ с данни за работодателя, командирования или изпратения работник или служител, за приемащото местно лице и др. То се подава преди започване на предоставяне на услугата.