На срещата са присъствали освен самия Плевнелиев, който е домакин, още и председателят на Народното събрание по това време Михаил Миков, премиерът Пламен Орешарски, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, придружаван от настоящия министър на финансите Владислав Горанов, Сергей Станишев и Янаки Стоилов от БСП, Лютви Местан и Йордан Цонев от ДПС, Евгени Узунов - не е посочено кого представлява, Николай Бареков и Красимир Каракачанов от "България без цензура", както и представителите на Реформаторския блок Меглена Кунева и Радан Кънев. БНБ е представлявана от управителя Иван Искров и подуправителя Калин Христов.

След като управителят на БНБ споменава за банковата тайна, президентът Росен Плевнелиев призовава присъстващите "това, което се чуе тук, да остане тук", а всеки да обмисли внимателно публичните си послания. И до днес Плевнелиев защитава тезата, че всичко казано е поверително, защото огласяването му би попречило вбъдеще проблемите да се дискутират искрено и без оглед на публичността.

Бойко Борисов иронизира терминологията му: "Вие нарекохте случки..., какви случки са това да ти влезе прокуратура, следствие, ДАНС, жандармерия в офисите, това случка ли е? Това е пряка атака срещу една банка".

Управителят призовава присъстващите да обединят усилията си и "да се говори с главни редактори на медиите, собственици, където можем и ги познаваме, и съответно ДАНС много сериозно да си върши работата", за да се "премахнат източниците на дестабилизация, генериращи безпричинно безпокойство и сеещи лъжливи слухове." По-късно добавя : "Вече виждам, че в тази насока [ДАНС] си върши добре работата. Дано да хване всички, но едва ли е възможно".

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвинява правителството, вътрешния министър, ДАНС и прокуратурата в провокация и бездействие и изразява недоверие към тях. Смята, че ДАНС е използвана като пропагандна машина. "Кажете истината, кажете тези хора, които са го направили, защо го направиха, кой прати ДАНС, кой прати прокурорите, кой прати всички там, премиерът знаеше ли, този вътрешен министър, където води като маймуна вчера хора с маски, знае ли кой води?" казва той. И по-късно: "Ами за банковата криза сте виновни, защото Йовчев [минстър на вътрешните работи] и Писанчев [шеф на ДАНС] допуснаха всичките тези работи да се направи с жандармерия, с прокуратура, със следствие и служби, от там тръгна целият проблем".

В хода на разговора и по друг повод президентът Плевнелиев информира присъстващите, че ДАНС е следила процесите с години, но го е информирала едва след като КТБ е поискала да бъде поставена под специален надзор. " Аз, като президент, получих писмо от ДАНС (...) ДАНС следи много внимателно ситуацията от години, констатира някакви неща, същевременно информира президента след петък. На това писмо аз съм реагирал изключително остро, надявам се то да е стигнало и до министър-председателя и до председателя на парламента".

Единствен в стенограмата използва израза "банкова ваканция" президентът Плевнелиев, но в отрицателен контекст. Той казва: "Ако ние си даваме сметка, че започна да се говори за ваканции, за банкови ваканции, това ще ни убие".

От думите му се разбира, че участниците в заседанието са очаквали, че на следващия ден - понеделник, не само една банка - Първа инвестиционна, срещу която беше започнала атака в интернет, но и още две-три, да поискат да бъдат поставени под специален надзор."Ясно е, че следващите часове са важни, ясно е, че в понеделник очакваме трета банка да подаде молба, ясно е,че е възможно още 2-3 до края на понеделника и те да подадат молби. И повече от ясно е, че ние се надбягваме с времето, а факт е, че масовото теглене на пари води до паника. Паниката е лош съветник. Същевременно секторът е капитализиран, имаме кризи на доверие, имаме криминална атака, но нямаме банкова криза", казва Плевнелиев.

След това Искров отговаря, че "не говорим въобще за никакви такива варианти, за които намекна г-н Плевнелиев" и обещава пълна ликвидна подкрепа от БНБ и правителството и банковата система като цяло за банките, които са поставени или биха били поставени под натиска за изтегляне на депозити.

От стенограмата се разбира, че управителят на БНБ е опитвал да избегне всякакви разговори с ръководни фактори в ЕС във връзка със създалата се ситуация. Признава също, че и при други "случки" БНБ не е била достатъчно предсказуема за партньорите си в европейските институции: "Аз лично не смея да говоря с никой, а доколкото разбрах, Калин поне ми каза, че се е чул с колеги от ЕК, звъннали са му и са му казали, че г-н Барозо е поискал премиерът и аз да се чуем с г-н Оли Рен. Така че това, което е много важно, за разлика от други някои стъпки, които се правеха последните години, поне по този въпрос да бъдем изключително предсказуеми и прозрачни пред нашия най-важен партньор, страните от Европейския съюз и в частност Европейската комисия, в частност Генерална дирекция "Конкурентоспособност" и Генерална дирекция "Еквим", и разбира се, аз трябва да уведомя нашия изпълнителен директор на холандската група в МВФ, тъй като те вече питат, звънят и аз се крия, тъй като няма как, без да имам мандат от вас, да се чувам и да му описвам какво се случва"..

Лидерът на ГЕРБ призовава бързо всички министри в кабинета "Орешарски" да бъдат сменени незабавно. "На това правителство нямам грам доверие. Оставка на правителството. Ако не може целият кабинет заедно, заради датата на изборите, тотално всички утре да осъмнат с нови министри", казва той, но председателят на парламента Миков контрира: "Това не може да стане" . По-късно в хода на дискусията Борисов споделя, че в първия си мандат не е искал да смени финансовия министър Симеон Дянков, но го е направил " защото всичките вие ме притискахте."

Насочването на вината за банковата криза към кабинета е абсолютно неприемливо, коментира Йордан Цонев от ДПС.

Борисов е подкрепен и от Бареков, който предлага: "Най-здравословно и най- добре е г-н Орешарски още тази вечер, като излезем от тук, да каже, че си подава оставката утре сутринта пред парламента", а президентът да състави ново правителство в рамките на действащия парламент.

Думата взима тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан, според когото темата за стабилността на банките е еднозначна на темата за политическата стабилност. Няма да се възползваме от ситуацията, за да удължим изкуствено живота на кабинета, казва той.

В хода на разговора лидерът на ГЕРБ коригира тезата си и вече настоява да се смени финансовият министър Петър Чобанов. (бел. ред. по онова време той е смятан за човек на издигнатия от БСП премиер Пламен Орешарски, в следващия парламент Чобанов е депутат от ДПС). "Отстраняваме поне няколко "бушона", които да отпушат напрежението. Излизаме долу и казваме: подкрепяме Искров и новия финансов министър Х", предлага Борисов. По-късно добавя: "Пак ви казвам - сменете финансовия министър, поемете Вие (бел.ред. - към Орешарски) да сте и финансов министър, излезте коалицията отвън, решете го това и да се успокои народът. (...) За цената на тока не помните ли как отидох и хвърлих оставката. Кой ме пожали от вас тогава, кой?"

Лидерът на БСП Сергей Станишев упреква Борисов, че поставя частно партийния интерес над националния. Местан предлага, за да се избегне конфронтацията, в общата политическа позиция да се избегне терминът "подкрепа за правителството", а тя да се ограничи до централната банка. "Думата "правителството" да отпадне. Мисля, че така ще си помогнем", казва тогавашният лидер на ДПС.

Станишев предлага да се спре "тази разпра и разправия" с общо послание за стабилността и на банковата система, и на публичните финанси.

Накрая става ясно какво цели Борисов: "Подуправителят Калин Христов да стане финансов министър, да отиде в Брюксел с Европейската комисия, да се ползва с доверието на всички нас и да свърши цялата работа". През следващия месец, вече след оставката на Искров, ГЕРБ предложи за поста му именно Калин Христов, но не сполучи. След като премина през първия от служебните кабинети на Плевнелиев като финансов министър, днес Христов остава подуправител на БНБ.

Станишев се противопоставя: "Аз разбирам стремежа на опозицията да прехвърля отговорността изцяло за това, което се случва в банковия сектор върху правителството с оставката на финансовия министър и с посочването на когото и да било. Това е безотговорно, това не го приемам".

От по-късна вметка на Бареков пък се разбира, че името на Христов е споменавано още тогава за поста служебен министър. Премиерът Орешарски подаде оставка месец по-късно.

След като спорът за отговорността и за ролята на финансовия министър навлиза в дълбочина, премиерът Орешарски се противопоставя и напомня за ролята на банковия надзор: "Ще се съпротивлявам, и въпреки моето уважение към г-н Искров и към Калин, и към останалите, ако тръгнем по този път, ще обърна говоренето срещу банковия надзор какво е правил последните години и защо е оставил банките така. Това трябва да бъде ясно". След което Бойко Борисов вметва: "Това е вече приказка".

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който участва в дискусията от името на "България без цензура" пита дали не трябва със закон да се гарантират всички влогове, а не само тези до 100 хил. евро, както изисква европейската директива. "Аз разсъждавам за психологията на хората. Винаги би успокоило нещо подобно. Защото, ако така продължаваме, банковата система няма да издържи. После историците ще пишат колко стабилна държава сме били и как сами сме се взривили и унищожили", казва днешният министър на отбраната.

Въпросът е зададен от Николай Бареков, а подуправителят Калин Христов отговаря: "Защото са български банки и този, който иска да дестабилизира, знае, че много по-лесно ще дестабилизира българска банка без кредитор от последна инстанция в лицето на Централната банка на Германия, на Италия и т.н. и най-лесно се дестабилизира чрез местните банки. На всичкото отгоре тези две местни банки са 3-та и 4-та по големина, системно значими, които могат да завлекат всичко в дерето, могат да ни върнат 15-20 години назад. Това е. Затова започнаха от там". Кой го започна това, аз не знам, това не е моя работа, работа е на органите" ,завършва цитатът.

От думите на Искров се разбира, че БНБ не знае какви са активите на КТБ. "Какви са активите на КТБ ще разберем, когато изтекат 10-те дни (...) Това, което иначе мога да ви кажа, че отчетните форми се оказва, че нищо чудни да не са верни, един господ знае. Никой не знае. Затова казвам, че примерно, ако се вярва на публикации, на някои неща, които се споменаха и от прокуратурата, вероятно отчетните форми, по които работи Банков надзор" - и изразява надежда, че одиторите ще установят размера на капиталовата дупка.

Председателят на парламента и юрист Михаил Миков отбелязва, че през цялото време на кризата законът е давал възможност на БНБ да бъде свръхсамостоятелна и й е предоставил "изключително разбити възможности за действия във всяка една ситуация". Като прави угуворка, че се изказва добронамерено и "ако всичко се оправи" няма нужда да бъде разискван, все пак пита "И ако тези въпроси, които там са разписани, защото периодът досега какво е правела Централната банка ние не го поставяме?" Миков настоява, че нито парламентът, нито правителството могат да поемат отговорност за "тази свръхсамостоятелност, която правилно по конституция и закон е дадена на Централната банка".