Физическите и юридическите лица ще могат да претендират за обезщетение, ако са претърпели вреди от нарушения на антитръстовите норми. Това предвиждат приети на първо четене в Народното събрание промени в Закона за защита на конкуренцията.

Вносител е Министерският съвет, който мотивира промените с факта, че нарушенията на антитръстовите норми могат да причинят вреди на широк кръг лица – както конкуренти на нарушителите, така и техни контрагенти, клиенти или крайни потребители.

Същевременно се предвиждат и разпоредби за размера на евентуалното обезщетение. Целта е увреденото лице да бъде поставено в положение, в което би се намирало, ако нарушението на конкуренцията не е било извършено, като същевременно се изключи възможността за присъждане на обезщетения в необоснован размер.

С цел да се осигури достатъчно време на потърпевшите да предявят иск за обезщетение, законопроектът въвежда "оборимата презумпция, че картелът причинява вреди", отбелязва в доклада си комисията по европейски въпроси. По този начин, от една страна, се улеснява възможността увредените лица да докажат претенциите си за обезщетение, а от друга - да се гарантира правото на ответниците да защитят своята позиция.

С цел преодоляване на трудностите при доказване на антитръстови нарушения се предлага влезлите в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да имат обвързваща сила за гражданския съд за факта на нарушението и за това кой е нарушителя. Предлага се още да се улесни достъпът на засегнатите до доказателства, включително и събраните в производството пред КЗК. Предвижда се и възможността гражданският съд да налага глоби, ако се откаже достъп до доказателствата.

В случаите, когато нарушението е извършено от две или повече предприятия, те ще носят солидарна отговорност за причинените вреди.