Общо за целия 10-годишен период (2007 - 2016 г.) незаконната търговия на цигари в България е донесла приходи за криминалния свят между 2.5 млрд. лв. и 3.5 млрд. лв. Това показват оценки на Института за пазарна икономика. Те са част от проекта "По правилата", чиято основна цел е да проучи възможностите за подобряване на водените политики и преодоляване на онези институционални слабости, които дават почва за незаконна търговия с тютюневи изделия в страната.

Големият бум на нелегалната търговия е през 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лв. за годината, но и към момента, въпреки свиването на незаконната търговия, те не са за пренебрегване, като се оценяват между 120 и 170 млн. лв. за 2016 г.

Това е ресурс, който в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта, се посочва в анализа.

Данните, базирани на данъчните приходи от Агенция "Митници" и данни за незаконната търговия от KPMG, показват, че през 2007 г. делът на незаконната търговия с цигари от целия пазар е 11.1%, а през 2016 г. спада до 6.8%.

Въпреки спада на незаконната търговия негативните ефекти остават сериозни, посочват авторите на анализа. За 2016 г. този дял се е равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на страната с 200 млн. лв. Това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС, ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната търговия – през 2010 г., потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали 800 млн. лв.

Данните сочат, че немалка част от незаконната търговия всъщност е с източник вътре в страната. За това говорят брандовете на намерените кутии, непредназначени за местния пазар (особено т.нар. illicit whites – марки, който са създадени само и единствено за незаконен пазар), ефектите от проведените кампании в страната (например в първата половина на 2015 г.) и видимото преливане на количества между нелегалния и легалния пазар на цигари през последните няколко години. Това означава, че борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната, посочва институтът.

Незаконната търговия при тютюна за пушене достига над 75% от общия пазар, което се равнява на около 646 тона насипен тютюн - нарязан тютюн, който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните канали за продажба.

Въпросните 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн. къса еквивалент на класическа цигара (0.75 грама на цигара). Цели 86% от незаконния насипен тютюн на пазара е с местен произход, тоест произведен в България, се посочва в анализа.

Прегледът на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България през последните 10 години води до няколко много ясни извода. На първо място се потвърждава теоретичната постановка, че недалновидната акцизна политика може да има много тежки негативни последици и да подкопае постигането на двете основни политически цели – здравната (намаляване на тютюнопушенето) и данъчната (стабилни приходи в бюджета от облагане на тютюневи изделия), се посочва в анализа.

Прекомерното и рязкото покачване на акцизната тежест неизменно води до ръст на незаконния пазар, който не може да бъде овладян само с контролни механизми. През 2010 г. тютюневият пазар в страната беше буквално залят от незаконни цигари, които достигнаха 1/3 от пазара и генерираха огромни приходи за организираната престъпност.

Прегледът на развитието и ефектите от акцизната политика в България дава и някои поуки за общоевропейските политики. В процеса на хармонизиране трябва да се отчитат разликите в социално-икономическите фактори и особено разликите в платежоспособността, допълват авторите на проекта. Според тях огромният ръст на незаконната търговия в България и други страни от Източна Европа в първите години на членството можеше да бъде избегнат при по-внимателно поставяне на целите и далновидна политика по догонване.

Към 2018 г. страните - членки на ЕС, достигнаха новите минимални нива (в т.ч. и България) от 90 евро акциз на хиляда къса цигари, с което ЕС се утвърди като икономическия блок с най-тежко облагане на най-разпространените тютюневи продукти.

Експертите на института препоръчват в средносрочен план запазване на тези нива на облагане и фокус върху борбата с незаконната търговия. България има силен интерес всички бъдещи промени на ниво ЕС да бъдат съобразени с различната покупателна възможност в страните-членки.