КЗК одобри медийния законопроект на Пеевски, не е компетентна за свободата на словото

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че подкрепя приетия на първо четене от Народното събрание проект за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от депутати от ДПС, между които е и издателят Делян Пеевски.
Сезирана от Народното събрание, комисията "съгласува без забележки" закона, който ДПС с процедурна хватка успя да прокара ( с помощта на ГЕРБ и "Обединените патриоти") през одобрение направо от пленарната зала, без да минава предварително обсъждане в комисии.
КЗК е на мнение, че предложението за разширяване на обхвата на данните за действителния собственик и финансирането на доставчиците на медийни услуги в публичен регистър, както и за създаването от Министерството на културата на публичен регистър на лицата, разпространяващи и/или продаващи печатни издания, би подпомогнало работата на КЗК при проучвания по производства пред Комисията с оглед изясняване на всички релевантни данни и информация, свързани с дейността на предприятията от медийния сектор, се казва в становището.
Регулаторът държи да подчертае, че икономическите анализи по конкретни производства пред КЗК отчитат и други фактори, освен пазарния дял и данните за собствеността и финансирането на медиите и разпространителите/собствениците на печатни издания, които е предвидено да бъдат направени публични, съгласно разпоредбите на законопроекта.
Едновременно с това КЗК подчертава, че гарантирането на свободата на словото и медийния плурализъм като основни ценности на демократичното общество излизат извън обхвата на нейните правомощия. Тя предлага на Народното събрание "да прецени дали и кой специализиран орган би могъл да следи за спазването на принципите на свободата на словото и да гарантира плурализма в медиите, както и с какви инструменти би разполагал този медиен регулатор".
Публичен регистър за собствеността на печатните медии съществува към Министерството на културата от 2011 г. и собствениците на медии са задължени всяка година да декларират актуални данни в него. Съветът за електронни медии пък поддържа регистър за собствеността на радио- и телевизионните оператори. Липсва единствено списък за онлайн изданията. Държавните органи са отговорни за спазването на сроковете и попълването на необходимата информация.
Становищата
В КЗК са постъпили становища по темата от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), търговско.-промишлената палата (БТПП), Съюза на журналистите и от професора по медийно право Нели Огнянова.
Съюзът на журналистите, който през юли обяви, че е омерзен от приемането на проектозакона, смята, че е нужен цялостен единен закон за прозрачността и собствеността на медиите в България, докато сегашната редакция е ограничено временно решение.
От КРИБ са на мнение, че законопроектът "има потенциала да утвърди международната практика за публично изразяване на мнение за личните виждания и убеждения на съответния редакционен колектив при спазване на най-високите утвърдени журналистически стандарти за посочване на поне два източника на информация и коментари".
БТПП отбелязва, че проектът не предвижда санкции за лицата, които нарушават ограниченията върху монопола в разпространението на печатни издания.
Проф. Нели Огнянова е на мнение, че предлаганите мерки имат ограничена конюнктурна цел. Според нея разделянето на финансирането на "пазарно" и "непазарно" от авторите на законопроекта има за цел да води не просто до частично осветяване, а до селективно осветяване - подход, който законодателят според нея не трябва да толерира, защото превръща законодателството в инструмент за постигане на конюнктурни цели.
Проверка на антикорупционната комисия не откри конфликт на интереси у депутата - издател като вносител на законопроекта, тъй като законът има за цел оповестяване на публична информация - каква е собствеността на медиите, а депутатът нямал лична цел за облага. След разрива с банкера Цветан Василев и фалита на КТБ, Делян Пеевски постепенно разкри собствеността си в няколко медии (преди това част от тях бяха собственост на майка му и бяха придобити със заеми от КТБ) - "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Борба".
Как беше приет законопроектът - четете тук.
Какви промени обещаха вносителите преди второто четене - тук.