Руската централна банка повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 7.5%, което е първото подобно действие от декември 2014 г. насам. Ходът бе очакван от мнозина анализатори след продължителна нестабилност на валутните и дълговите пазари, поредицата от санкции от САЩ и ЕС и напрежението в групата на т.нар. възникващи пазари, най-пресният пример за което е ситуацията в Турция.

До заседанието от юли включително от централната банка три пъти се въздържаха да променят лихвеното равнище и обясняваха, че има неяснота около въздействието на външни фактори, както и за това как ще повлияе на инфлационните очаквания на населението повишаването на ДДС от началото на 2019 г.

Но след това Вашингтон въведе първата фаза от нови санкции - този път по повод случая "Скрипал" - и през ноември предстоят втори и доста по-тежки ограничения. В двете камари на Конгреса се подготвят законопроекти за санкциониране на Москва и за намесата ѝ в американските избори. Последва вълна от бягство на инвеститори от руските финансови инструменти, а тези, които задържаха руски дълг, поискаха доходност над 9% - най-високото ниво от юни 2016 г. насам. След това и централната банка се отказа от покупки на валута за финансовото министерство до края на септември, а самото министерство няколко пъти не успя да реализира аукциони за пласиране на държавен дълг.

В петък централната банка обяви, че няма да купува валута до края на 2018 г. и този режим може да бъде продължен и през 2019 г. Нямаме и планове за принудително обръщане на валутни влогове в рубли, допълниха от банката.

Днес бе повишена и прогнозата за инфлацията - над 4% в края на декември (юлската прогноза бе за за 3.5-4%, а тази седмица министърът на икономиката Максим Орешкин говореше за 3.4%) и 5.5% в края на 2019 г.

Преди броени дни - на 4 септември, управителят Елвира Набиулина заяви, че едва ли ще има понижение на лихвата, а по-скоро решението ще е в полза на запазването ѝ на сегашното ниво. Когато тя спомена, че би могло да започне обсъждане и на повишаването на лихвата, премиерът Дмитрий Медведев и ключов представител на Кремъл отвърнаха, че това е крайно нежелателно и по-скоро трябва да се върви към "стимулиращо регулиране на кредитирането".

В четвъртък и Международният валутен фонд заяви, че вижда възможности за понижаване на лихвите в Русия.

Анкета на "Ройтерс" сред анализатори показа на 13 септември, че повечето от тях очакват запазване на лихвата на ниво 7.25%. Според прогноза на "Морган Стенли" вероятността за повишаването ѝ е 30%.

Част от обяснението за донякъде изненадващият ход на Банката на Русия е случващото се на развитите пазари. Все повече от тези икономики повишават лихвите, което предизвиква завръщане на инвеститори, търсещи доходност и сигурност. В този контекст развиващи се икономики са принудени да защитят валутите си и Русия е поредната след Аржентина и Турция, предприела подобни действия.

От края на януари индексът MSCI, проследяващ състоянието в 24 развиващи се фондови пазара, се е понижил с 20%, което означава оттегляне от тези райони на близо 950 млрд. долара.