Според проведеното през тази година изследване за използването на информационно-комуникационни технологии в домакинствата 72.1% от тях имат достъп до интернет в домовете си, което е ръст от 4.8 процентни пункта спрямо предходната година. Същевременно 71.5% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори, съобщава Националният статистически институт.

Очаквано с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район, в който попада и София, (75.3%), а след него се нареждат Североизточният и Южният централен район, съответно със 73.9 и 73.7%. Домакинствата от Югоизточния и Северния централен район, където с достъп до интернет са съответно 70% и 68.5% от домакинствата, изостават от средната стойност за страната. Най-нисък е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в Северозападния район - 65.2%.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 89.5% от тях имат достъп до интернет при 66.4% за домакинствата без деца.

Изследването показва, че 63.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва

интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а всеки втори българин (50.3%) се възползва от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден.

Очаквано най-активни потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24 години, като 92.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа и 17.8% от хората на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.

Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората никога не са използвали интернет. Данните показват още, че мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 64.9 и 62.4%.

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - 89.6% от лицата с висше образование и 37.7% от лицата с основно или по-ниско образование използват редовно глобалната мрежа.

Трудовият статус също се отразява върху активността на населението в глобалната мрежа. Най-често я използват учащите се (незаети), 98.6% от които сърфират редовно, а при работещите (наети и самостоятелно заети) относителният дял е 80.8%. Почти половината безработни (45.1%) също използват редовно интернет.

който се използва от 56.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 г. само 27.5% от хората са го използвали за сърфиране в интернет.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация и забавление, като 53.9% провеждат телефонни или видеоразговори по интернет (чрез използване на приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), а 51.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Почти еднакъв е делът на използвалите глобалната мрежа за намиране на информация за стоки или услуги (43%) и на тези, които са

изпращали/получавали е-поща (40.0%). Всеки трети на възраст между 16 и 74 години (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация, свързана със здравето. Най-малко са използвали интернет, за да си запишат час при лекар чрез уебсайт или приложение - 3.5%.

Резултатите от изследването показват, че 17.9% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използват облачни услуги в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове.

Потребители на облачни услуги са 19% от мъжете и 16.9% от жените. Младежите на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този вид услуга (35.7%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години (30.3%).

Взаимодействие на лицата с публични институции.

През годината едва 22.2% от хората използват глобалната мрежа за общуване с органите на държавната и местната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, декларации и други официални документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 22.7 и 21.8%.

Делът на българите, които пазаруват онлайн, през годината достига 20.8%, като отново най-активни са най-младите - между 16 и 34 години. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 21.9 и 19.6%.

Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували дрехи и спортни стоки, 32.7% са поръчвали стоки за дома, а 19.1% са правили разходи, свързани с пътувания или хотелски резервации.

Почти еднакъв е броят на купувалите онлайн билети за различни събития (кино, театър, концерти, спортни събития) и електронно оборудване (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), съответно 15.7

и 15.3% от пазарувалите по интернет.

Най-малко хора са купили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен софтуер и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по заявка) - 3.2%.

Повечето от онлайн потребителите купуват стоки или услуги от търговци от България (87.5%), но немалко пазаруват и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни извън ЕС - 17.2%.