Веригите искат по-дълъг срок за новите касови апарати и гъвкава финансова година

Търговските вериги очакват Националната агенция за приходите да удължи след 31 март срока, в който регистрираните по ДДС трябва да се съобразят с новите изисквания за касовите апарати. Това обяви на семинар изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев. Той посочи, че търговските вериги, които членуват в организацията, подкрепят мерките срещу сивата икономика, но е проблем да отговорят в посочените срокове.
За веригите, а според Матеев и за всички мултинационални компании, представени в България, е проблем това, че няма възможност те сами да избират кога да започва и свършва финансовата им година. Така счетоводствата приключват два пъти - веднъж, когато това прави компанията майка - през февруари или март и втори път - към 31 декември, когато приключва финансовата година по българското заканодателство.
Той напомни, че членовете на организацията държат около една трета от пазара на бързооборотни стоки в България, който годишно е за около 11 млрд. лв.
Организацията смята и че е редно да се прецизира приетият през 2015 г. текст в Закона за защита на конкуренцията (член 37 а), по който има заведени няколко дела срещу компании, но нито едно от тях не е достигнало до последна инстанция вече четири години. Текстът забранява всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите.
Сдружението напомни и за настояването си да се нанесат поправки в Закона за храните, заради това, че въпреки отпадането на ДДС върху дарените храни, обемът на даренията се свива. Повече по темата четете тук.
Представители на "Лидъл", "Била" и "Метро" коментираха, че все повече се разраства съвместната им дейност с техните доставчици. Те дадоха примери с дългосрочни договори с производители на плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, благодарение на които е станало възможно да оцелеят отделни сортове и породи. Освен това производителите имат предвидимост.
Стоян Тачев, прокурист на "Била", посочи, че през миналата година компанията е купила стоки от български производители за над 25 млн. лв. В същото време се работи с производителите за намаляване на пестиците, по такава, при която в хляба има само съставки с гарантиран произход, както е въведена система за постоянен мониторинг за наличие на ГМО.
Търговският директор на "Кауфланд" Стела Първанова посочи, че във веригата над 50% е българският асортимент, а плащането на доставчиците е винаги навреме.
Георги Гърневски, ръководител "Закупуване на свежи и основни храни" в "Метро" посочи, че веригата работи с 400 малки производители от България, което дава живот на регионите, а в работата си с тях са запазили съществуването на 2 породи овце и на 20 сорта плодове и зеленчуци.
Производството на собствени марки от търговските вериги е мощен инструмент за подкрепа на българските производители, посочи Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на "Лидл". Тя отчете, че от 2010 г. насам два пъти е нараснал броят на българските доставчици на веригата. Чрез нея те през 2017 г. са получили възможност да изнесат стоки за 15 млн. лв. чрез магазините на веригата в другите страни.