Промените в Закона за Черноморското крайбрежие, които Комисията по регионалната политика предстои да обсъди, обслужват тясно корпоративни интереси , загърбват интересите на местните общности и държавата и оставят врата за продължаване на корупционните практики при презастрояването. Това се казва в становище на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти и Българската асоциация за алтернативен туризъм, внесени в Народното събрание.

В четвъртък предстои ресорната комисия да разгледа на второ четене спорните изменения, внесени още през февруари от правителството и междувременно допълвани от депутати от различни парламентарни групи. Между тях е и идеята за четирицифрени глоби за поставяне на плажни принадлежности върху дюните.

Според двете сдружения на туристическия бизнес в законопроекта "се забелязва характерният за корупционните практики наказателен уклон с възпроизвеждането на нови административно-наказателни разпоредби, непропорционални на тежестта на действията, определени за социално опасни".

Проектът "съдържа неоправдани ограничения на правото на избор на туристи и ни отдалечава от ефективната законова рамка, която да гарантира устойчиво и отговорно развитие на българското Черноморие и превръщането на туризма по Черноморието в перспективен отрасъл и място за кариерно развитие", се казва в становището на двете асоциации. Те изразяват опасение, че прекомерното администриране на плажуването ще го комерсиализира в максимална степен.

Срещу друг тип изменения в закона се изказват и Националният борд по туризъм и Асоциацията на концесионерите на плажове. Двете сдружения възразяват срещу новите регулации за площта, върху която на плаж, отдаден на концесия, могат да се поставят преместваеми обекти. Двете бизнес сдружения напомнят, че задължение на концесионера е да обслужва цялата територия на плажа и промяната може да нарушии икономическия баланс. Те не одобряват и схемата за преместваемите обекти да се изготвя от общината и да се одобрява от главния й архитект, защото те представляват една институция, а това създава предпоставки за корупция.

Туристическият борд е и срещу забраната за отдаване на концесия на плажове, които граничат със защитени територии без осигурен достъп до тях. Такива били повечето плажове в страната, които може да се окажат неохраняеми, предупреждава становището.

Самото Министерство на туризма също не подкрепя някои от текстовете, внесени от депутатите между първото и второто четене. Една от тях е идеята на Искрен Веселинов извън плажовете и дюните в общински, държавни и частни имоти да има възможност да се обособяват временни места за къмпинги, кемпери и каравани без да бъдат категоризирани. Депутатът в мотивите си подчертава основателното недоволство на любителите на свободното къмпингуване за липсата на достатъчно къмпинги и напомня, че предвидената през 2016 г. възможност в Закона за туризма тази дейност да се регламентира, така и не е осъществена.

В отговор Министерството на туризма пише, че по закон контролира единствено категоризираните туристически обекти за настаняване, включително категоризираните къмпинги. Според ведомството идеите на Веселинов трябва да отпаднат от Закона за Черноморското крайбрежие. Необходима е регламентация на къмпингуването като вид туризъм, но това следва да се случи в специален закон и след широко обществено обсъждане, изказва пожелание ведомството, ръководено от Николина Ангелкова.