В началото на седмицата представители на четири асоциации на производители на храни отново се оплакаха от натиск на търговските вериги до степен, че са напът да минат в сивия сектор или да фалират. Те поискаха за пореден път държавата да се намеси с регулиране и да ги защити. Обявиха, че веригите държат 60% от търговията на дребно, а в големите градове до 75%, като налагат тежки условия и подозрително идентични практики при договорите си с производителите. Повече за обвиненията четете тук.

Два дни по-късно от сдружението за модерна търговия, където членуват някои от веригите, обявиха, че този вид търговия има голям принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните в България при ниската покупателна способност на българите. Българският потребител като цяло е ориентиран към търсенето на качествени хранителни стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните продукти в магазините, посочват в позицията си веригите.

Те твърдят, че в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, докато в България десетте търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите 2/3 се държат от български собственици.

В отговор на обвиненията на производителите от сдружението посочват, че модерната търговия има различни формати и извън тях десетки хиляди малки специализирани и смесени магазини, тържища, фермерски пазари, а през последните години се появяват и все повече онлайн търговци на храни. Всички те дават на всеки български производител огромен избор от потенциални партньори в сферата на търговията на дребно с храни, посочват от сдружението.

В допълнението те посочват, че съчетанието на силно конкурентен и малък по мащаб пазар с относително ниската покупателна способност и постоянната заплаха от нови регулации обяснява защо България е извън картата на атрактивните места за инвестиране от големите международни търговски вериги. За последните осем години нито една такава компания не е влязла на нашия пазар, а същевременно търговци като Penny, Mercator и гигантите Delhaize и Carrefour напуснаха страната.

Сдружението на веригите посочва, че благодарение на тях на потребителите се осигурява все по-високо качество на оптимални за условията цени, тъй като модерната търговия обикновено налага свои стандарти на качество, които надхвърлят държавните. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, при дискаунтърите броят е около 1.3 хил., в супермаркетите е 12 хил., а в хипермаркетите стига до 35 хил., посочват те и допълват, че за по-малко от две десетилетия след навлизането си в България големите международни вериги съществено допринесоха за това пазаруването да се превърне във все по-приятно преживяване.

Заради обвинението, че повечето търговски вериги не изпращат в Търговския регистър финансовите си отчети, въпреки че са длъжни, от сдружението казват, че от финансовите отчети на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията, показвал, че средните печалби на българските производители на храни са многократно по-високи.

Големите търговски вериги работят изцяло "на светло", те са сред най-големите данъкоплатци в България и полагат много усилия, за да се справят с нелоялната конкуренция на "сивия" пазар, на който част от производителите продават без ДДС. По публично оповестявани данни на самите асоциации на производителите сивият сектор при тях стига до 50%, казват от сдружението.

В отговор на искането на производителите държавата да се намеси с регулации веригите посочват, че това само ще вдигне цените. Дават за пример Венецуела, в която държавата се меси в ценообразуването, и посочват, че централизираните социалистически икономики са се провалили.

Анкета сред членовете на Сдружението за модерна търговия, проведена преди месец, показа, че в периода от средата на 2018 до средата 2019 г. повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български продукти, посочват още от сдружението. Този дял е най-висок при месните продукти – 76%, следван от хляба със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Всяка от четирите вериги работи с между 120 и 200 български производителя и помага за развитието на техния бизнес. Български компании произвеждат и почти 40% от продуктите под собствени марки на ритейлърите, посочват от веригите.

По твърдението на практика за картел, което производителите сами обявиха, че не могат да докажат, защото са длъжни да пазят конфиденциални договорите си, веригите посочват, че не действат съгласувано.

Всяка търговска верига има различни практики при договарянето със своите доставчици и производителят може да избира кои от тях са най-приложими спрямо неговия бизнес. Ето защо генерализирането на подхода на работа и поставянето на всички търговски вериги под общ знаменател е некоректно и не отговаря на реалността, посочват в позицията си от сдружението.

Обясняват конфиденциалността на договорите с правилата на лоялната конкуренция, според които не може по никакъв начин да се разкриват и публикуват чувствителна информация относно цени и други условия от отношенията с доставчиците, нито да се влияе при определяне на пазарната политика и ценообразуването. "В този смисъл, ако се търсят конструктивни решения и резултати, би следвало да се призоват конкретните доставчици, които са имали проблем с дадени вериги, да адресират същия въпрос конкретно към съответния свой контрагент", съветват веригите.