Производителността на българската икономика остава ниска при засилващи се проблеми на пазара на труда. Бизнес средата продължава да е изпълнена със спънки, голямо препятствие пред икономическия растеж е състоянието на инфраструктурата, а качеството на въздуха остава проблем. Легалният бизнес продължава да се конкурира с този в сивия сектор.

Това са част от изводите на Европейската банка за възстановяване и развитие, оповестени заедно с новата ѝ петгодишна стратегия за България до 2025 г. в сряда вечерта. В нея акценти са инфраструктурата, финансовият сектор и конкурентоспособността. До момента институцията е инвестирала в българската икономика 4 млрд. евро.

Качеството на инфраструктурата и специално на пътищата продължава да бъде препятствие пред икономическия ръст. Пътната инфраструктура се "задъхва" под увеличения трафик.

В анализа за изминалите години банката посочва, че производителността в България остава ниска в сравнение с ЕС и доближаването й до тази в по-развитите страни става бавно.

Цитира се докладът на Световната банка за правене на бизнес - Doing Business 2020, според който България заема 61 място от 190 икономики, като спада с 20 места в сравнение с 2014 г. Като конкретни проблеми ЕБВР сочи, че процедурите по свързване с електропреносната мрежа, започване на бизнес и плащане на данъци остават затруднени.

в глобалния доклад за конкурентоспособността, където България е поставена на 49 място от 141 икономики, се посочва в анализа. България се представя много добре с макроикономическите си показатели, но слабо в способността си да създава иновации и в качеството на институциите.

Проблем остава сивият сектор. В проучване на банката 60% от фирмите посочват, че се налага да се конкурират с нелегални бизнеси.

Посочва се, че според данни на Световната банка

на управлението в България. Допълва се, че според индекса на възприятието за корупция, изготвян от "Трансперънси интернешънъл", България е поставена на 77 място сред 180 страни и е най-зле представена в сравнение с другите страни в ЕС. Въпреки предизвикателствата се наблюдава напредък чрез механизма за сътрудничество и проверка. България ще трябва да продължи да работи по прилагането на ангажиментите, поети към момента на влизането й в ЕС, пише в анализа.

Преходът на България към зелена икономика ще трябва да се фокусира върху устойчивата енергия, подобрявайки чистотата на въздуха, и да отбележи напредък в общинското управление на инфраструктурата, препоръчват експертите на банката.

Прилагането на европейските правила в областта на околната среда се изпълняват, но все още представляват предизвикателство.

става една от най-високите в ЕС. Промяната на това положение е била по-бърза до 2005 г., но оттогава, изглежда, ситуацията е в застой. По-голямата част от регистрираните емисии въглероден двуокис (85%) се дължат на енергията, произведена от въглища и отоплението с тях, както и на транспорта. Посочва се, че електричеството от въглища е с 35% дял.

Качеството на въздуха продължава да е сериозен проблем. Смъртните случаи в резултата на мръсния въздух остават далеч над средните за ЕС нива.

Посочва се още, че България все още има

от страна на общините, а рециклирането остава ниско на ниво от 25% в сравнение със средно 44% в ЕС. Нужни са значителни усилия, за да се постигне целта от 59% рециклиране до 2020 г., отбелязва банката.

Дефицитът на квалифицирани кадри се превръща в основно предизвикателство за предприятията в България предвид свиването и бързото застаряване на населението. Това ще засили проблема с дефицита на пазара на труда, но пък може да даде възможност за включване в пазара на труда на неактивната част от населението.

Очаквано се отбелязва, че България се справя добре по отношение на правата на жените. Качеството на инфраструктурата и специално на пътищата продължава да бъде препятствие пред икономическия ръст. Пътната инфраструктура се "задъхва" под увеличения трафик. Младежката безработица е сравнително ниска, но не и с развитието на регионите.

а капиталовият пазар е недоразвит. Въпреки че има голям брой банки - 25, системата остава концентрирана в петте най-големи институции, които контролират около 60% от активите, се посочва в анализа. Според него секторът имат силни капиталови буфери и показва умерена печалба, а необслужваните кредити са все още сравнително високи, но спадат.