Калоян Стайков, ИПИ: Подходът на кабинета с бюджета изглежда разумен
Само преди дни премиерът Бойко Борисов обясняваше, че България няма да взима нов дълг, за да не плащат идните поколения, и ето че такава възможност вече се създава в проектозакона, с който управляващите искат да актуализират бюджета. Засега това е само възможност. Днес започват дебатите по проекта в ресорната комисия по бюджет и финанси и се очаква до края на седмицата проектът да бъде приет. Какво предвижда проектът вижте тук, а мотивите към него - тук.
За актуализацията, евентуалното поемане на дълг и първи анализи какви са ефектите от заразата разговаряме с Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Каква е оценката Ви за предложената актуализация на бюджета?
- На фона на всички условности около правенето на прогнози за икономическо развитие, а оттам - и бюджетна политика, в такъв момент консервативният подход на правителството изглежда разумен, вместо да разчита на пълно възстановяване на икономиката до края на годината. Разбира се, предвид цялата несигурност около дълбочината и продължителността на ефектите от пандемията ситуацията може да се окаже както по-лоша, така и по-добра от планираната. Но като цяло в такива условия е добре да се планира консервативно за разлика от това, което видяхме при бюджетното планиране за 2009 г.
Защо смятате, че правителството промени позицията си за поемане на нов дълг?
- Не бих казал, че позицията е променена, а по-скоро беше изчаквателна. Има твърде много несигурност около планирането в момента - както виждаме, разпространяването на пандемията в ЕС и останалите страни; предприеманите ограничителни мерки; очакваните икономически последици и предприеманите мерки от страна на правителствата се менят ден за ден. Разбира се, в ретроспекция от гледна точка на края на март всеки може да каже, че всичко е било ясно, но това не е така. Най-малкото не беше ясен обхватът на помощта за запазване на работни место, размерът ѝ, допълнителните средства за ликвидна подкрепа на компаниите, както и на домакинствата и т.н. Всичко това отнема време, изготвяне на оценки, преговори и т.н. И отново в ретроспекция, вероятно най-рано догодина, ще можем да правим оценки дали мерките са били достатъчни и навременни и дали бюджетната актуализация е била премерена.
Имате ли вече актуализирани прогнози за българската икономика през 2020 г.?
- На този етап нямаме прогнози за развитието на икономиката на страната през тази година.
Какъв дълг е по-добре да поеме България, ако се наложи - вътрешен или външен?
- Това ще зависи от състоянието на финансовите пазари, като целта е поемането на дълг да е при оптимални условия. Ако финансовите пазари работят сравнително нормално, доколкото това е възможно в настоящата ситуация, се създава известна конкуренция между вътрешен и външен пазар. Ако обаче ликвидността на международните финансови пазари пресъхне, както това се случи през 2008-2009 г., тогава въобще няма такава дилема. През последните години политиката по управление на публичния дълг претърпя сериозни промени, включително чрез няколко международни емисии, което е добре за страната от гледна точка на привличане на бъдещо финансиране. Предстои да видим как ще реагират финансовите пазари, вътрешни и външни, на развитието на икономиката и предлаганите от правителствата и централните банки мерки за справяне с последствията от пандемията.
В каква степен очаквате да пострада вътрешното потребление, което бе двигател на ръста на икономиката през последните години?
- За момента се проявяват два ефекта върху потреблението - обективна невъзможност, като посещения на ресторанти, увеселителни мероприятия, пътувания и т.н., и несигурност за бъдещите доходи, което води до отлагане на редица дейности като покупки на автомобили, техника, ремонти и т.н. Част от това потребление е вътрешно - например, ресторанти, ремонти и др., което ще окаже влияние върху растежа на БВП, но друга немалка част е потребление на вносни стоки и услуги, което няма да има ефект върху растежа, тъй като заедно с него намалява и вносът. Разбира се, ние сме в началото на забавянето на икономическа активност, която е породена повече от първия ефект - невъзможност за потребление, т.е. хората не ходят на ресторанти и кафенета, но продължават да си купуват храна и да пият кафе вкъщи например. Ако обаче ограничителните мерки продължат твърде дълго, икономическите мерки на правителството не доведат до желания резултат, може да се очаква замразяване и дори загуба на доходи за домакинствата по линия на намалени възнаграждения, намалено работно време и съкращения. В тази ситуация на потреблението естествено може да се очаква промяна в потребителските навици и свиване на вътрешното потребление, а оттам - и на икономиката като цяло.
В тази ситуация шансовете на България за влизането в така наречената чакалня на еврозоната в каква степен се отдалечават?
- В тази ситуация може да се очаква известно забавяне на процеса от страна на страните от еврозоната и ЕЦБ, тъй като ситуацията е непредвидима. На фона на справяне с настоящата ситуация и присъединяване на страна към ERM II мисля, че на всички е ясно какъв би бил приоритетът на страните от еврозоната. Това обаче би трябвало да се трансформира единствено в забавяне, което е ясно комуникирано от тяхна страна през лятото, когато се очакваше окончателното решение. От българска страна стъпките са изпълнени, остана единствено увеличението на капитала на двете банки, като там също се наблюдава напредък.