Общо 12 банки ще отпускат безлихвени кредити за останалите без доходи в кризата

Общо 12 търговски банки са заявили желание да участват в гаранционната програма на Българската банка за развитие (ББР), по която ще се предоставят безлихвени кредити за служителите в неплатен отпуск или самоосигуряващите се, останали без доходи заради разпространението на коронавируса. Хората ще могат да се възползват от кредити до 4500 лева (по до 1500 лева месечно за максимум три месеца - бел.ред.), които ще са с гратисен период от 24 месеца и срок на издължаване до 5 години, както и с възможност за предсрочно погасяване.
Банките, които ще отпускат кредитите, са "Алианц банк", ДСК, "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", ОББ, "Общинска банка", ПИБ, "Райфайзенкбанк", "Търговска банка Д", "Уникредит Булбанк", ЦКБ и "Юробанк България", съобщи финансовият министър Владислав Горанов на брифинг в Министерския съвет. Той представи финансовите инструменти за помощ на гражданите, малкия и среден бизнес на обща стойност 4.5 млрд. лева.
"Ресурсът, който ангажираме чрез тези няколко финансови инструмента, е от порядъка на милиарди. Надявам се бързо и в срок да достигнат до бенефициентите", каза Горанов.
По отношение на гражданите, които ще могат да се възползват от безлихвените кредити, той уточни, че те трябва да имат отработени поне 5 работни дни за месец март, ако това е месецът, в който са пуснати в неплатен отпуск. Посочи, че от тях ще могат да се възползват хора, останали без доходи, каквито не са записаните в бюрата по труда.
Вторият инструмент е кредити за осигуряване на ликвидност за обезпечаване на малки и средни предприятия. Кредитите ще са до 300 хил. лева, а очакваният портфейл може да достигне до 2 млрд. лева. За да се възползват фирмите, трябва трябва да докажат спад на оборота за първото тримесечие на годината сравнено със същия период на 2019 г. или да имат вземания, неразплатени суми към доставчици след 1 март, прекратени доставки и др.
Анкета
През Европейския инвестиционен фонд ще може да се отпускат кредити с максимален размер до 3.6 млн. лева, предназначени за рефинансиране на задължения, възникнали преди не повече от 60 дни. През Фонда на фондовете могат да се отпускат микрокредити до 50 хил. лева, предназначени основно за подпомагане на малки и средни предприятия, с възможен гратисен период до 24 месеца и ниски лихвени нива. Този инструмент вече е достъпен, каза Горанов. Също чрез Фонда на фондовете е предвиден и инструмент за капиталови инвестиции, чиято цел е да се подпомогне възстановяването на икономиката след кризата. Става дума за около 400 стартиращи компании, основно в сферата на дигитализацията и иновациите. "Практиката показва, че инвестицията е около 800 хил. лв.", каза финансовият министър.
Той посочи, че друг инструмент, който не е нов, са фондовете за градско развитие, по които могат да се финансират дейности, които в стандартна ситуация трудно могат да бъдат финансирани по обичайната банкова дейност. Бенефициенти могат да са общини, но също и предприятия в секторите на туризма, транспорта и др.
Финансовият министър добави, че се разработват рекламни клипове за тези финансови инструменти, а премиерът Бойко Борисов даде задача да се помисли за възможно финансиране от страна на държавата за излъчването на рекламите.
Борисов изтъкна, че страната не е използвала предвидената с актуализацията на държавния бюджет възможност за поемане на нов външен дълг до 10 млрд. лева и "ние досега не теглим кредит".
Използваме възможностите да използваме това, което сме си натрупали като мазнинка във фискалния резерв.
В отговор на въпрос премиерът посочи, че към момента не се обмисля отпускане на безвъзмездни помощи за засегнатите от кризата. "Това, че пазим парите в момента, не е лошо", изтъкна той.
На журналистически въпрос за новото ръководство на Българската банка за развитие финансовият министър заяви, че "при информация за злоупотреби ще си носим отговорността". Уточни, че обсъжда членовете на ръководството с министъра на икономиката Емил Караниколов и номинациите се преценяват и от БНБ.
Той направи коментара на въпрос за назначенията на досегашния директор на Българската агенция за експортно застраховане и на Панайот Филипов и на Живко Тодоров, който бе финансов директор на ПИБ. Управителният съвет на ББР се сменя по настояване на премиера Бойко Борисов, след като се разбра за съмнителен кредит, отпуснат на дружество, свързано с колекторска фирма. Това доведе до отстраняването и на ръководителя на банката Стоян Мавродиев. Горанов днес коментира, че Филипов и Тодоров са професионалисти с опит в банковата сфера и "не виждам как може да се реализира хипотеза за конфликт на интереси".