Бизнесът ще продължи да плаща първите три дни болнични
Бизнесът се отказа от настояването си да престане за плаща първите три дни болнични, заради което се стигна неотдавна и до бойкот на тристранните съвети. Това се разбра, след като правителството, основните бизнес организации и синдикатите подписаха споразумение в няколко сфери - пазар на труда, социални въпроси, бизнес среда, енергетика, демография, образование, което е с хоризонт до 2022 г.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви, цитиран от БНТ, че е договорено да започне договаряне на минималната работна заплата по сектори, така че да се въведат от 2021 г. "Започваме с работодателите на национално и на браншово ниво и докато ги произведем, не ставаме от масата за преговори. Ще договаряме с бизнеса и ръст на заплатите в частния сектор", посочи Димитров. Така ще отпаднат минималните осигурителни прагове, определяни от правителството.
След подписването на споразумението се разбра, че максималният осигурителен доход, който е 3 хил. лв. в момента, ще расте всяка година по т. нар. швейцарско правило. Това ще важи и за минималния осигурителен доход, когато той се изравни с минималната заплата.
Отказа на бизнеса от настояването не той, а НОИ да плаща и първите три дни болничен, социалният министър Деница Сачева обяви заедно с коментара, че мащабна реформа в социалната сфера е много важна, защото все още съществува усещането, че България не е достатъчно социална.
"Трябва България да бъде модерна държава, с модерни работодатели, модерни синдикати и добър социален диалог. Решихме да заровим томахавките и след осем месеца срещи на разменни начала успяхме да постигнем консенсус по много теми, имаше и компромиси", обяви бизнесменът Кирил Домусчиев, който е председател на най-голямата работодателска организация КРИБ, а тя е ротационен председател на асоциацията на тези сдружения.
"Таргетът ни е в рамките на следващите 6-8 месеца да бъдат стартирани съответните законодателни постъпки или реформи. Не трябва да чакаме следващите 10 години и тези неща трябва да се случат в рамките на мандата на това правителство, за да създадем една среда за правене на бизнес и социална среда. Това национално тристранно споразумение ще има сериозно значение за преодоляване на кризата с коронавируса", обяви той.
Според него национален приоритет трябва да е влизането на България в ОИСР, Шенген и чакалнята на Еврозоната.
Сред другите приоритети той изреди борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите. Посочи и разработване на стратегия "България 2030" за подпомагане на индустрии, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС. Ускорено изграждане на е-управление, ограничаване и намаляване на административната тежест над бизнеса, облекчаване на дейността на малките и средните предприятия - всички те непрекъснато обсъждане през последните около 20 години.
Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че е прието разработването и приемането на енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., който щял да даде ясната визия за това какво ще се случва в сектор "Енергетика", "пречупено през призмата на европейската "Зелена сделка". По думите й е договорено и разработването на ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн като отбеляза, че този комплекс до голяма степен гарантира енергийната сигурност на страната. В него се намира и затъналата в дългове държавна ТЕЦ "Марица изток 2", която управляващите спасяват със сума, която по изчисления на "Капитал" достига вече до 1 млрд. лв.
Петкова отново обяви и че пълната либерализация на енергийния пазар минават през няколко фази, като срокът е между 3 и 5 г. "Либерализацията на пазара на електроенергия не може да се случи с преференциални договори с централи за изкупуване на енергия на преференциални цени", посочи на свой ред Васил Велев от АИКБ. Бизнесът от години настоява да бъдат прекратени договорите с така наречените американски централи предсрочно, за да престане да се изкупува скъпият ток.