Фирмите с чуждестранно участие все по-често получават отказ от българските банки да им открият сметки, а мотивите за това остават неизвестни. За това сигнализира наскоро адвокатско сдружение в отворено писмо до банковата асоциация, БНБ, омбудсмана и ДАНС.

Информацията се потвърждава от счетоводни къщи, които имат такива клиенти. Размерът на проблема е трудно установим, официалните жалби до институции са по-скоро единични случаи, а потърпевшите решават проблема си като избират небанкови алтернативи. От Американската търговска камара обявиха, че нямат данни за такъв проблем. Същото твърдят и от Българо-германската търговско-индустриална камара.

Проблемът произтича от множеството задължения и големи отговорности, вменени на банките, със Закона за мерките срещу изпирането на пари от 2018 г. Официалните институции на практика омаловажават проблема, се вижда от техните позиции.

На фона на неособено впечатляващия обем на чуждестранните инвестиции в България е странно чуждият бизнес да среща проблеми при опит да си открие разплащателна сметка, коментират адвокати и счетоводители.

Пред "Дневник" адвокат Емил Георгиев, председател на "Обединение на свободните адвокати", разказа, че постепенно от влизането на закона в сила преди две години ситуацията се влошава. Още от самото начало било затруднено откриването на такива сметки и все повече се стеснявал кръгът на банките, които го правели, докато се стигне до ситуация, че почти никоя не отговаря положително на такова искане. Той коментира, че трябва да има някакъв баланс, при който хем да се спазва законът, хем банките да мотивират решенията си, за да преценят фирмите отстранима ли е причината, заради която получават отказ.

Посочва, че анализ на ситуацията в другите страни от ЕС, където се прилагат същите директиви, показва, че няма такива проблеми при прилагането, а освен това не е масова практика да се взимат такси за разглеждане на документите. В допълнение има стандартна практика да се аргументират отказите.

Затова организацията наскоро изпрати отворено писмо до няколко институции с искане за работна среща, на която да се потърси работещо решение, на фона на предстоящо въвеждане на следваща европейска директива срещу прането на пари в националните законодателства. Към 7 юли отговор е получен само от ДАНС, в който се обяснява, че законът вменява ангажиментите на България, произтичащи от европейското й членство и че изискванията са еднакви за българските и чуждите фирми. Очаква се и среща с Българската агенция за инвестиции.

Павлина Петрова, управител на счетоводната кантора "Зара Консулт", членуваща в Българската стопанска камара, потвърждава този проблем, с който се сблъскват и нейните клиенти -чуждестранни фирми или такива с чуждестранно участие. Тя също разказва, че през последните две години проблемът назрява и в момента е на път да се превърне в непреодолим особено за малките и средни фирми, които са гръбнакът на местната икономика.

От Асоциацията на банките в България в отговор на въпроси от "Дневник" посочват, че в преобладаващия брой случаи банките успяват да съберат необходимата информация от чуждестранните лица и да им да открият сметки, при спазване на законовите изисквания за това.

Посочват, че банките са длъжни, спазвайки Закона за мерките срещу изпирането на пари, да откажат откриване на сметка, ако е невъзможно да направят комплексна проверка на съответната фирма. Допълват, че неизпълнение на предвидените в този закон задължения поставят под сериозен риск съответната банка. "Този риск, освен пред съответните регулатори, включва и взаимоотношенията на банките със съконтрахентите й, каквито са, например, банките в чужбина, с които тя има кореспондентски отношения", допълват от асоциацията.

Част от тази комплексна проверка е изготвянето на оценка за реалната и истинска цел на деловите взаимоотношения с потенциалния клиент, а също и идентификация на действителния собственик по начин, даващ достатъчно основание да се приеме за установен. Задължително е и изясняването на произхода на средствата и източника на богатство. "При юридически лица с чуждестранна собственост тези действия естествено могат да наложат полагането на повече усилия и съдействие от страна на лицата", допълват от асоциацията.

Посочват, че всяко дружество, което иска откриване на сметка, се разглежда индивидуално, като му се изготвя рисков профил в съответствие с предвидените в закона хипотези. В отделни случаи, след оценка на рисковите фактори, е възможно клиент да бъде оценен като неприемлив риск за банката и в тези случаи не се установяват отношения с него, допълва асоциацията.

Позовават се на текст от Наредба 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, който им дава право да откажат сключването на договор без да обосновават причините за това. От БНБ също в отогвор на въпроси от "Дневник" цитират наредбата.

Посочват, че прилагането на мерките за комплексна проверка на клиентите се извършва в съответствие с изискванията на Закона и правилника за прилагането му, "като видът, степента и обемът на прилаганите нормативно определени мерки следва да бъдат съобразени с нивото на риск от изпиране на пари". Допълват, че банките трябва да определят рисков профил на клиента като рисковете се оценяват не само преди да станат клиенти, но и периодично след това.

Централната банка също описва процедурата, при която банките трябва да установят действителния собственик като добавят, че определянето на рисковия профил е свързано и с държавата, в която постоянно пребивава той.

Банките могат да откажат дадена фирма да им стане клиент, ако преценяват, че няма да могат да наблюдават и контролират ефективно и в достатъчна степен рисковете от това, допълва в отговорите си БНБ.

От отговорите на БНБ се разбира, че в момента в ЕС се прави опит да се оцени ефектът от прилагането на тази директива, свързана с предотвратяване прането на пари и финансирането на тероризма. За целта Европейският банков орган (ЕБО) наскоро е публикувал на интернет страницата си покана към заинтересованите да се включат в проучване за предпочитанията на кредитните и финансовите институции да не обслужват определен клиент или категория клиенти, чиито профили са свързани с по-високи нива на риск. Проучването цели да се определи мащабът на определяните като високорискови клиенти и предизвикателствата пред засегнатите от мерките. Както и да се изяснят причините, поради които кредитните и финансовите институции избират да управляват риска чрез... отказ от някои клиенти.

Банката съобщава, че през последните 2 г. при нея са постъпили малък брой (4 бр.) възражения от чуждестранни лица. Сигнали са получени от националния омбудсман и от "Обединение на свободните адвокати".

Напомнят, че в България платежни сметки се откриват и поддържат от банките, платежните институции и дружествата за електронни пари. Към края на 2019 г. по предварителни данни от статистиката на плащанията за България, броят на откритите платежни сметки от физически и юридически лица при лицензираните от БНБ доставчици на платежни услуги и клонове е 13.9 млн.

Законът за мерките срещу изпирането на пари дава свобода при взимане на съответно решение и субективният фактор е от значение. Когато няма ясни вътрешни правила и критерии, се натрупва субективен фактор, а законът е сложна материя, казва Павлина Петрова. Според нея все още има "масово непознаване" на материята, а от другата страна е страхът на банките от санкции в случай на грешка и допускане на недобросъвестни клиенти. Това води до чести и необосновани откази за разкриване на банкови сметки. В допълнение посочва, че банките в България все още нямат капацитет да правят непрекъснат мониторинг над фирмите, които са приели за клиенти, а това е от основно значение за превенцията срещу изпиране на пари.

Според адвоктат Георгиев пък понякога отказите се дължат на това, че банките не оценяват съответната фирма като потенциален източник на добър бизнес за тях. Основание за това му дава изискването фирмите да прилагат и прогнози за оборота си, който ще постъпва по съответната сметка. "Ако е така, да кажат открито, че за под еди-колко си лева оборот не се занимават", допълва той. Според него при това положение стартъпите, на които основното достойноство не са големите първоначални приходи, са на пракитка обречени.

Според Петрова крайният резултат от тази ситуация ваече е налице - отлив на клиенти от банките и насочването им към платформите за електронни разплащания като Revolut, Paysera и др., които са много успешни, защото откриването на сметки става бързо и без излишна бюрокрация, таксите за обслужване са по-ниски. "По този начин в перспектива, банките губят клиенти и то предимно малки и средни компании", коментира управителят на "Зара Консулт".