Епидемията е повишила финансовата култура на българите, които заради кризата са започнали все повече да използват дигитални канали за кандидатстване за кредит. Освен това заемите се взимат за важни проекти, а не за финансиране на проекти, които може да бъдат отложени. Изводите са от традиционния обзор "Потребителският кредит на българина", подготвен от "БНП Париба лични финанси".

В него се посочва, че почти половината, или 45%, от заявленията за потребителски кредити в периода май - октомври са подадени през сайта на банката. Ръстът е близо 7% в сравнение със същия период на 2019 година, когато делът на тези заеми е бил 37.5%.

Данните за онлайн заявленията показват и това, че хората са все по-уверени при използването на дистанционни канали за финансови услуги и се възползват от техните предимства - възможност за кандидатстване 24/7 от всяко място, бърза и лесна процедура и спазване на социална дистанция. Според анализа повишаването на финансовата култура на българите се доказва и от ръста на средната сума на заявленията за кредити за обединяване на задължения. През последните шест месеца тя нараства с 5% и достига 9 991 лева, което е най-високата средна сума сред топ 10-те проекта, за които хората са търсели финансиране.

Например най-голям ръст на средните суми на заявленията е отчетен при кредитите за обединяване на задължения, лечение и автомобилни ремонти - проекти, които осигуряват финансова стабилност или не търпят отлагане. В същото време заради кризата е отчетено значително понижение - 16.7%, на средните суми на заявките за кредити за почивки и такива почти не са се търсели дори в разгара на лятото.

В периода май - октомври 35.2% от заявките са за потребителски кредити за ремонт на дома, за обединяване на задължения - 27.5%, и покупка на употребявани автомобили - 15.8%.

Хората използват интернет не само за кандидатстване за кредит, но и за следпродажбено обслужване - плащане на вноски през уеб сайта без такси или регистрация, чатбот за самообслужване и безплатна дигитална инфокарта, които предоставят най-важната информация за кредита, както и безплатно обаждане към консултант на банката.

към банката през последните шест месеца е 7071 лева, което е много близо до година по-рано, когато сумата е 7160 лева. Най-висока средна сума е отчетена през октомври - 7565 лева, което се обяснява с надеждата за предприемане на стъпки за възстановяване на икономиката и уверенията на властите, че антикризисните мерки целят избягване на пълно затваряне.

Данните показват, че най-значителен ръст на средните суми има при заявленията за финансиране на проекти, които водят до по-добро управление на семейния бюджет, или на такива, които не могат да бъдат отложени, като лечение и ремонт на автомобила. В същото време хората пестят от финансиране на проекти, които целят осигуряване на по-голям комфорт, но не са топ приоритет. Най-значителен спад на средните суми на заявленията е отчетен при финансирането на почивки - 16.7% до 2 277 лева.

Друг проект, при който беше отчетен значителен спад на средната сума на заявленията, е за покупка на обзавеждане - 12.6%. Най-често хората кандидатстваха за 4221 лева, а година по-рано молбите са за средно 4833 лева Това също е знак, че българите са по-внимателни и са готови да отложат или преразгледат някои планове с цел да запазят финансовата си стабилност.

В периода май - октомври

В същото време молбите с най-висока средна сума - 8125 лева, са подадени от хора на възраст 50-59 години, като често те използват парите за консолидация на заеми. Хората на 40-49 години пък са кандидатствали за най-големи суми за покупка на употребявани автомобили - 8275 лева.

Фактът, че хората на зряла възраст са най-активни при кандидатстване за кредит и заявяват най-високи средни суми, се обяснява с това, че те са изградили добра кариера, имат стабилни доходи и са спокойни по отношение на приходите си, анализират от банката.