Търговските вериги и Министерството на земеделието имат различни оценки за ефекта от постановлението на правителството, с което търговците бяха задължени да отделят специални площи за местни регионални храни. Това се вижда от коментарите им пред "Дневник", но и от двете страни отчитат, че веригите са се сдобили с над 300 нови доставчици - български производители, чиито продукти могат да се намерят вече по рафтовете на магазините, които упражняват така наречената модерна търговия.

Постановлението на правителството бе прието по инициатива на земеделския министър малко след въвеждането на извънредното положение заради коронавируса в средата на март. Целта му бе в условията на забрана да работят дори откритите пазари и при нарушени международни доставки да се осигури пазар за продукцията на малките производители. Конкретните текстове не просто ядосаха веригите, но и се стигна до тежки обвинения в лобизъм по адрес на земеделския министър. Последваха нов кръг разговори и леки промени в постановлението, а след това темата отшумя с едно изключение - и Брюксел възрази срещу документа. (Повече за напрежението около постановлението четете тук, тук и тук).

Междувременно по своя инициатива и без да са задължени от постановление на правителството търговските вериги обявиха в първите дни от новата година, че на доброволен принцип и според спецификата на бизнес моделите си ще привличат още български доставчици.

Позовава се и на решение на Административен съд-София област, който в началото на ноември на първа инстанция се произнася по жалба на "Лидл". Оплакването на веригата е след направена проверка от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и предписания веригата да се съобрази с изискванията на въпросното постановление. Веригата обжалва предписанието, а също оспорва и законността на постановлението на правителството. Предписанието, което оспорва веригата, е не защото не предлага регионални продукти, а че не са означени ясно като такива. В аргументите си съдът посочв, че постановлението наистина нарушава текстове от Договора за функциониране на ЕС и по-конкретно тези за свободното движение на хора и стоки. А конкретното решение е, че се отменя предписанието за търговеца.

От отговор на земеделското министерство до "Дневник" се разбира, че агенцията обжалва и се чака образуване на дело.

Освен това се допълва, че за периода на действието на постановлението са извършени над 2 666 проверки от страна на БАБХ в 23-те вериги с 800 обекта. При тях особено внимание се е обръщало тъкмо на обозначаването на местата за предлагането на храни от регионални производители. Освен това е имало проверки и по произхода на храните, за да се види отговарят ли на изискването да са български, а при млечните и дали са произведени само от мляко, добито в български ферми. Последното бе особено голям трън в очите на веригите, заради което те обвиниха земеделския министър в лобизъм за определени фирми.

При контрола на търговските вериги по официални данни са връчени 44 предписания за спазване на изискванията на постановлението, а впоследствие е установено, че та са изпълнени от търговците. Явно дори това, атакувано в съда.

За веригите обаче постановлението е неприемливо в зародиш. "Знаехме, че ако го атакуваме в съда, то ще падне. Някои може да са го спазвали, други - не, но всичко е правено на доброволна основа, а не заради това постановление", обобщава Йордан Матеев.

По данните на сдружението все пак в периода март-октомври 2020 г. Billa, Kaufland, Lidl, T Market, "ПроМаркет" и "Фантастико" са сключили 368 нови договора с български доставчици на храни. За същото време в техните търговски обекти е реализирана българска продукция за повече от 1.1 млрд. лв. По данните на сдружението шестте компании са с общ пазарен дял от около 40% в сектора на търговията с бързооборотни стоки и имат почти 500 магазина в страната.

Министерството на земеделието пък цитира данни на БАБХ, според които сключените нови договори са 540 и изводът за ведомството е, че постановлението е помогнало за това. "В същото време се отчита повишаване на количеството на произведените храни, включени в обхвата на постановлението от българските производители, като по този начин се задоволява търсенето на потребителите на местни и пресни продукти на пазара", допълват от министерството.

На въпрос ако всичко е доброволно и не може да се говори за ефект от постановлението, на какво се дължи сегашната заявка на веригите да подкрепят повече местните производители Матеев посочва, че това е, жест заради кризата, с който се стимулира българското производство и който ако кризата го налага, ще продължи и догодина.

След срещата пък е сформирана работна група със заповед на министъра, която да разработи добри практики за подкрепа на българското производство. Работната група има за цел да подобри координацията между производители и търговци, както и да гарантира наличието на достатъчно прясна и свежа храна за нуждите на потребителите. В работната група влизат представители на големите търговски вериги, както и на различни браншови организации в сектор "Земеделие", допълват от министерството, което вероятно обяснява и изпреварващите действия на веригите, които сами поемат инициативата.

В коментар на това, че меморандумът на веригите на практика включва мерки, заложени в постановлението, срещу което те реагираха остро, Йордан Матеев обяснява, че в едно постановление или друга регулация никога не се отчитат индивидуалните, специфичните бизнесмодели и практики и политики на всяка отделна компания. "Докато ние навсякъде уточняваме, че мярката е в зависимост от възможностите и спецификите на конкретния бизнес модел", допълва той.

Мотивира меморандума с желание да се помогне по начин, по който всеки от подписалите го може да го направи. Напомня, че някои от подписалите са огромни, други - малки, едните са представени в цялата страна, други само в София. "Разликите са големи и е много трудно в един закон всички да се задължат в нещо, тъй като в регулациите не се отчитат спецификите", допълва Матеев.

След приемането на постановлението, което веригите смята за недействало никога, те са поискали списъци с производители от Министерството на земеделието и са започнали да им звънят, за да обсъждат възможностите да им станат доставчици. Това се разбра още през лятото и бе обявено от земеделското министерство.

Матеев казва, че веригите са звънели на производителите, които не могат да си пласират продукцията заради кризата с коронавируса, защото са загубили външни пазари или пък възможност за реализация на вътрешния пазар - основно заради затворените ресторанти и хотели.

От сдружението казват, че с министерството са обсъждали различни варианти на продължаване на подкрепата за малките регионални производители, но обявеният меморандум не е координиран с държавата.

В сдружението очакват като ефект от нея подобряване на финансовото състояние на българските производители особено за най-малките и най-потърпевшите от кризата. Те даже ще поискат информация от министерството за тези, които биха искали да участват в обучение, което да им помогне да разберат как могат да се превърнат в доставчици на веригите.

Това е голямо предизвикателство за малките, но "когато си притиснат от криза и си загубил пазарите си, много по-склонен си да се образоваш и да научиш как се работи с модерната търговия. Този начин е специфичен, изисква усилия и част от производителите трябва да положат тези усилия, за да влязат във веригите", обяснява Матеев. Допълва, че това не е нещо специфично само за България, а че такива са правилата навсякъде по света и затова се нарича модерна търговия, която се отличава от традиционната.

От данните в сдружението се разбира, че част от производителите изобщо не могат да отговорят на изискванията. Най-честата причина за това е липсата на сертификати за продукцията. За други е проблем, че са били винаги в сивия сектор и счетоводното отчитане не им е познато. "С тях няма как да се случат нещата. В същото време има много малки производители, които не могат да влязат в голяма търговска верига поради количествените ограничения", допълва Матеев. Обяснява, че тъкмо за тях е предвидено активно да се организират фермерски пазари на територията на веригите. Тази практика вече се прилага от някои от тях. Идеята е сега да е по-честа, но няма координация колко често и в кои магазини ще се случва, а веригите сами ще преценяват. Обичайно тези инициативи се правят съвместно с фирми с опит в организацията на пазари. За фермерите участието е безплатно, но веригите не се ангажират с гаранции, че продаваното там е наистина качествено.

Интересно е, че доброволната инициатива на веригите включва и преговори с настоящите доставчици да се съкрати срокът, в който става разплащането. Това бе една от конфликтните точки между доставчици и вериги в миналото, заради която на няколко пъти управляващите в годините назад се опитваха да регулират чрез закон работата на търговците. С днешна дата доставчиците не се оплакват, а от веригите отбягват темата с аргумента, че не се събира такава информация в сдружението, тъй като би противоречала на Закона за защита на конкуренцията, а въпросът е индивидуален за веригите.