Когато бях малка, семейството ми ходеше на море на къмпинг. Съседи по палатки ни бяха унгарци, чехи, поляци. Макар и по-малко и по-рядко поляци засичах на морето и когато пораснах. А после славянската реч почти напълно изчезна, ако не броим голямата група на руските туристи. Затова, ако човек не следи непрекъснато данните от статистиката, ще се учуди на заявеното неотдавна намерение на Министерството на туризма да открие туристическо представителство в Полша.

Оглавяващата го Марияна Николова го мотивира с големия потенциал на този пазар, който през последните години стана източник на доставки на мебели, водка и дори розови домати в България. А също и с нарастващия непрeкъснато брой на туристите от Полша, което е изненада за тези, които не наблюдават отблизо туристическия сектор и не почиват на българското Черноморие.

Не е известно дали предстоящите в началото на април парламентарни избори ще променят тези намерения, но засега те включват от бюджета на Министерството на туризма да се поеме издръжката на това представителство, което да отвори врати през пролетта. Разчетите показват, че това ще струва около 100 - 120 хил. лв. годишно, се разбира от отговори на ведомството до "Дневник".

В намерението си министерството се позовава на актуализираната национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014 - 2030 г., в която Полша присъства като "традиционен емитивен външен пазар".

Допълват, че целта на туристическото представителство е да засили интереса на полските туристи към България и да се увеличат възможностите за представяне на страната като туристическа дестинация в дългосрочен план. "Към момента има сравнително силно присъствие на конкуренти дестинации, които имат представителства в сферата на туризма във Варшава - Австрия, Кипър, Испания, Италия, Португалия, Румъния, Турция, Хърватия и др.", допълват от ведомството на Марияна Николова.

В отговорите му се посочва още, че посолството на България във Варшава е провело редица срещи с представители на Министерство на туризма, български туроператори и представители на български общини, които са взимали участие на най-голямото изложение в областта на туризма в Полша TT Warsaw, което се провежда традиционно през ноември. Участниците в тях са заявили, че откриването на постоянен офис на Министерство на туризма в сградата на бившата търговско-икономическа служба, която се намира в центъра на Варшава, би позволило с минимална инвестиция на средства да се постигне значителен ефект за представянето на българския туризъм в района.

От отговорите до "Дневник" се разбира още, че това бъдещо представителство ще отговаря и за други страни - освен от Вишеградска четворка (Полша, Чехия, Унгария, Словакия), но и за Естония, Литва и Латвия, като по този начин ще представя България на общ пазар с население над 68.5 млн. души.

Допълва, че е крайно необходимо в Полша да има място, откъдето да се дава точна, вярна и привлекателна информация за България - нещо, което не се прави в момента дори от работещите на този пазар туроператори. Напомня, че в по-старо време е имало такива представителства в повече държави и оценката му е, че те са вършели добра работа.

Казва, че през 2000 г. полските туристи са започнали да се връщат в България и постепенно отново са станали четвъртата най-голяма група плажуващи в България чужденци. Смята, че интересът се е възобновил заради "нашето чудесно крайбрежие" и традиционно доброто отношение на поляците към България и българите. "Много често съвсем непознати хора в Полша, като им кажа, че съм от България, ми отвръщат с широка приятелска усмивка. Това е наш неоценим национален капитал в тази страна. За разлика от чехите", казва той. Разказва за свой горчив опит при участието на туристическа борса в Прага, където демонстративно е бил неглижиран, когато е споменавал, че е от България. Смята, че това се дължи на изискванията и претенциите на чешките туристи, на които те смятат, че България не може да отговори.

Казва, че на полския пазар през миналата година България се е конкурирала да привлича туристи основно с Гърция и Хърватия.

Посочва, че големият брой полски туристи идват по линия на големите туроператори като "ТУИ Полша" и "Итака", докато такива микрофирми като неговата водят по-малко туристи, поради което и хотелиерите тук не ги смятат за важни партньори, тъй като не могат да запълват през сезона 120 стаи в два-три хотела. Това отношение на хотелиерите обаче е започнало да се променя миналата година, когато доста големи фирми не са изпратили туристи.

Описва, че поляците търсят настаняване в хотели 3 или 4 звезди, поне 60% търсят ол инклузив, около 30% - полупансион, а останалите - само нощувка със закуска. Включват се в еднодневни или полудневни екскурзии по крайбрежието, но не и в такива с преспиване до забележителности вътре в страната. Съвсем отделна група и далеч не най-голямата са така наречените обиколни туристи, които ползват турове, обхващащи няколко държави, сред които и обиколки на България с няколко нощувки на море.

Евелина Пулева, управител на "Евелин Р", туроператор от Бургас, също казва, че отдавна е трябвало да се отвори такова представителство. Допълва, че след германците и руснаците поляците и чехите са основни контингенти гости по Южното Черноморие. Напомни, че полският национален превозвач "Лот" има вече редовни линии до двете морски летища, а полските туристи са се върнали по българското Черноморие въпреки липсата на държавна политика и благодарение на рекламата, която правят туроператорите.

Посочва, че поляците пътуват много и с автобуси, и автомобили и ако ситуацията с коронавируса бъде овладяна, има шанс с тях да се открие сезонът през май.

Владимир Маринов, управител на туроператора "Александрия тур", който работи и с чешки и словашки туристи, разказва, че повечето чешки туристи предпочитат семейни хотели, но започват да развиват вкус и към по-големите курорти. Завръщат се към България благодарение на рекламата от страна на местни туроператори, партньори на българските, като за това са допринесли и програми за лоялни клиенти.

И на този пазар най-големите конкуренти на България са Гърция и Хърватия.

Специално за гостите от Словакия казва, че броят им остава константен в годините и се състои от такива, които са идвали и преди и по-малко нови, чиито баба и дядо например преди много време са се запознали тук и решават да пътуват до България.

За идното лято казва, че са започнали записвания през декември, но интересът секнал в момента, в който самата Чехия се затвори и обяви строги противоепидемични мерки. Очаква се записванията да се възобновят през март-април. В същото време заради това, че повечето ски курорти в Европа са затворени, чехи са дошли в Банско на ски туризъм.

Преди десетина години чехите са били по-активни да посещават обекти и вътре в страната, а сега престоят им е сведен до 7-10 дни, които прекарват предимно на плажа.

За намерението да се отвори туристически център в Полша той казва, че хората, които ще работят в него, трябва да са много добре запознати с дестинациите, които ще рекламират, а не просто да направят брошури. Смята, че на местните трябва да се показват неща, които не знаят за България, или пък да се представят новостите в познатите локации.

Освен това допълва, че основната група полски туристи идват не от Варшава, а от Краков и Катовице, където има бази на "Уиз ер" (с полети от Катовице до Бургас - бел. авт.) и освен това са райони, в които семействата получават специална помощ за отглеждане на дете, което прави по-голям и бюджета за ваканции.

В отговорите си до "Дневник" Министерството на туризма цитира данните на НСИ, според които Румъния, Германия, Полша и Гърция са водещите за България 4 пазара за входящ туризъм сред членовете на ЕС. През 2019 г. са отчетени 308 хил. полски туристи в места за настаняване с 10 и повече легла, като ръстът им спрямо 2015 г. е 94%.

Допълват, че гостите от страните от Вишеградската четворка посещават България основно за летен и културен туризъм, като се наблюдава интерес също към поклонническия туризъм, балнео-, спа и уелнес, кулинарен, еко- и селски туризъм. "Именно с тези нишови туристически продукти Министерството на туризма ще работи за увеличаването на гостите от горепосочените държави", допълва ведомството.

През кризисната 2020 г., когато българският туризъм трябваше да разчита предимно на самите българи, общо над 85 хил. полски туристи са посетили България по данни от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), в която по закон хотелите подават данни за нощувките на гостите си. Най-много от тях са пренощували в община Несебър - над 46 хил., и община Варна - над 17 хил.

Анализ на Бургаската туристическа камара показва, че през миналия август - най-активния месец за морски туризъм, в Бургаска област не е имало никакви туристи от Естония, Унгария, Латвия и Литва. В същото време, макар и при голям спад - с 68%, е имало гости от Чехия - 13 996 общо, и от Полша - 30 530, при които сривът е с 49%. От Словакия са дошли 715 туристи при 16 440 през август на предходната година.