Надзорният съвет на Българската банка за развитие не е запознат с бизнес плановете на кредитополучателите и не се среща с тях, а само проверява за законообразност решенията на управителния съвет и дали е надеждно обезпечението. Това заявиха уволнените вчера членове на надзора Митко Симеонов и Велина Бурска в интервю за Нова телевизия.

Те изгубиха постовете си след като се разбра, че от 1.9 млрд. лв., раздадени от банката на частни клиенти, 1.8 млрд. лв. са за първите двайсет най-големи кредитополучатели, а близо 1 млрд. лв. са дадени на едва 8 фирми.

Симеонов и Бурска заявиха, че всички кредити са отпуснати по правилата и закона. На въпрос за концентрацията Симеонов отговори, че профилът на банката "е такъв, че тя винаги се е отличавала с висока концентрация, която сега е най-малката от последните години".

Бурска добави, че "банката има пълен лиценз и може да оперира като универсална търговска банка и кредитите са отпуснати законосъобразно през годините съгласно вътрешните процедури на банката". "От наша гледна точка ние сме изпълнявали задълженията си съобразно закона", добави тя.

В отговор на упреците, че са финансирани няколко избрани големи компании вместо множество микро, малки и средни, какъвто е замисълът за съществуването на държавната банка, двамата отговориха, че целта на банката е да отпуска кредити, а дали са 100 или 10 млн. лв. зависи от кредитоискателя. "Нали разбирате, че той не ги внася на депозит в друга банка. Не, той ги разпределя по свои канали, работи с подизпълнители, създава и поддържа работни места, извършват се дейности в различни региони и сектори", каза Бурска.

В отговор на въпрос защо кредитополучателите биха търсили ББР, ако лихвите там са по-високи, отколкото в търговските банки, както каза предишният министър на икономиката Лъчезар Борисов, и дали логичният отговор е заради по-лесното одобрение, Бурска отговори: "Защо питате нас, ние не търсим логика у кредитополучателя". Тя добави и, че средствата за малките и средните предприятия не се конкурират с големите предприятия.

В телевизионното интервю двамата обясниха, че не са пожелали да се срещнат с министъра вчера - 27 май, след като са разбрали, че срещата ще се излъчва онлайн, а това за тях е несвойствено и избягват публичността.

След Симеонов и Бурска в студиото дойде икономическият министър Кирил Петков, който повтори претенциите си към двамата за нарушение на Закона за ББР и устава й чрез превес на финансирането към големи компании вместо към дребния и средния бизнес.

Петков каза, че единствените въпроси, които ще зададе на осмината кредитополучатели, които е поканил днес на среща, ще са свързани с икономическите ефекти от получените средства. "Тези компании са клиенти на банката. Това, че надзорът не си е свършил работата и е допуснал концентрация, е проблем на надзора. Аз искам да говоря с тези фирми като сме инвестирали в тях подпомогнали ли сме работните места, подобрили ли сме конкурентоспособността. Бих се радвал те да ни кажат, че са увеличили работните места, увеличили са износа, произвеждат иновационни продукти. Това ще са единствените им въпроси към тях", каза министърът.

В хода на двете интервюта беше уточнено и как се е стигнало до това банката да остане без надзорен съвет към днешна дата.

Симеонов упрекна министъра, че е отправил искане към БНБ за одобрение на двама нови надзорници на 11 май, ден преди да встъпи в длъжност. Петков обясни, че е избързал и е направил искането в деня на издаване на указа на президента за съставяне на правителство, за да не губи време. Той поясни, че по закон, за да смени надзорния съвет, хората, чиято смяна се иска, трябва сами да инициират смяната си с искане до БНБ да се произнесе дали новите кандидати отговарят на изискванията за поста. След като се е разбрало, че нормативно искането не е изрядно, вчера е подадено второ. БНБ има 60 дни, за да одобри или не подадените от Петков нови имена.