Бюджетната комисия обсъди предложения за вдигане на прага за регистрация по ДДС

Няколко проекта, които предвиждат повишаване на прага за регистрация по ДДС и удължаване действието на намалената ставка на данъка за книгите, бяха обсъдени на заседание на бюджетната комисия в Народното събрание. Те са внесени от депутати от различни парламентарни групи, а един от тях - да се запази антикризисната ставка от 9% ДДС за книгите, е подкрепен от депутати от всички партии.
Вносителите на проектите за вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС - масово за 166 хил. лв., мотивираха това с облекчаване на бизнеса, което включва и по-ниски счетоводни разходи. В хода на дискусията, в която участваха представители на бизнеса, на приходната администрация и министерства, се разбра обаче, че европейските правила предвиждат такъв праг за регистрация по ДДС от 2025 г., което означава, че България сега не може да го въведе освен чрез искане на дерогация.
В допълнение проект на "Има такъв народ" предвижда в сектора на плодовете и зеленчуците да се въведе също намалена ставка на ДДС от 9%, която да важи до края на 2023 г., което са изчислили, че ще струва около 162 млн. лв. пропуснати за бюджета приходи, но целта му е да се изсветли секторът и впоследствие да премине към т.нар. обратно начисляване на ДДС, което е възприето за зърното. За механизма от години настояват сдружения на производители на плодове и зеленчуци със същия мотив изсветляване и през 2019 г. управляващите дори го обмисляха. При този механизъм данъкът се плаща от получателя, а не от доставчика на стоката, а идеята е да се предотврати възможността за данъчни измами чрез фиктивни сделки по веригата на доставки.
Министърът на финансите Асен Василев обяви, че в ЕС се обмисля до 2030 г. да отпаднат диференцираните ставки на данъка в страните, където ги има, и в този смисъл няма логика България да върви в обратната посока, като разширява кръга на стоките, за които те са въведени. Напомни, че диференцираните ставки означават по-трудно администриране, тоест косвени щети за бюджета, а освен това и отварят вратите за такива искания от различни браншове. По оценки на ведомството такава мярка пряко би струвала 167 млн. лв. по-малко приходи за бюджета.
За удължаването на действие на 9% ДДС за книгите Василев посочи, че не е сигурен доколко е уместно на етапа, в която се прави актуализация на тазгодишния бюджет, да се приема правило за следващия и дори за години напред. То бе въведено с промени през лятото на миналата година като антикризисна мярка заради пандемията.
Мария Капон от "Изправи се БГ! Ние идваме!" защити широко подкрепяния от всички проект, като посочи, че това е цивилизационен избор. Срещу такава интерпретация обаче се обяви макроикономистът и депутат от "Демократична България" Георги Ганев. "Диференцираната ставка не е цивилизационен избор. Това, че го правят еди-къде си в Западна Европа, означава, че понякога там правят глупости, защото диференцираната ставка е привилегия, при това за всички производители на този продукт", коментира той. Допълни, че цивилизационен избор не е хартията по принцип, а качествената книга.
Има книги в България, които аз лично бих обложил с акциз. Три четвърти от обема облекчение е за некачествени книги, които е по-добре да не излизат на български език.
Според него е по-добре всички ставки да са допустимият в ЕС минимум от 15%.
По време на дискусията върху внесените предложения министърът на финансите посочи възможен източник за осигуряване на допълнителни средства в бюджета, ако продължат да действат намалени ставки на ДДС е да се вдигнат приходите от концесии, които според него са твърде малко или да се ограничат разходите на държавната администрация.
Приходите от всички концесии годишно са 100 млн. лева, докато при компания, която се занимава с добив на злато, като "Денди прешъс металс", даде пример Василев, концесионната такса представлява едва 1% върху годишния й износ. Посочи, че компанията изнася на година суровина, която съдържа около 12 200 кг злато на стойност 740 млн. долара. Допълни, че Министерството на енергетиката вече преразглежда наредбата си за концесиите, това ще бъде предложено и за концесиите на плажове.