Финансовият министър очаква по-висока инфлация и повишение на минималната заплата

Финансовият министър очаква по-висока инфлация и повишение на минималната заплата

Финансовият министър очаква по-висока инфлация и повишение на минималната заплата
През следващата година вероятно отново ще се вдигне минималната работна заплата, обсъжда се и повишение на максималния осигурителен доход. Засега се очаква да остане понижената ставка на ДДС за няколко продукта и услуги, сред които ресторантите и книгите. Това се разбра от интервюто на финансовия министър Валери Белчев пред "Нова телевизия".
Той напомни, че служебното правителство не е в позиция да формира политики, но допусна, че ще се стигне до повишение на минималната работна заплата, която сега е 650 лв., заради по-високото очаквано ниво на инфлацията. Досегашната тригодишна бюджетна прогноза не предвиждаше повишение на заплатата, но в същото време по прогноза се очаква годината да завърши при 2.5% инфлация. Белчев коментира, че инфлацията може да ни изненада с размера си, като посочи, че няма как извънредните финансови стимули в Европа да не доведат до обезценяване на парите.
"Ще направим всичко възможно, така че гражданите да не изпаднат в затруднено положение", увери Белчев.
Прогнозите за инфлацията на книга изглеждат под контрол - планира се да е 2% догодина, но личното ми мнение на икономист е, че тези статични погледи много често се оказват погрешни...Твърде е възможно инфлацията в световен мащаб да ни изненада", заключи той.
В отговор на въпрос за това дали и догодина ще останат намалените ставки на ДДС за някои браншове той посочи, че според личното му мнение ставката не трябва да се вдига, докато страната е в извънредна ситуация и хората и бизнесът имат нужда от подкрепа заради пандемията. Допълни, че служебният кабинет не планира данъчни промени за догодина.
В същото време даде да се разбере, че среща подкрепа предложението на синдикатите максималният осигурителен доход, който в момента е 3 хил. лв., да се повиши още.
Обяви, че се планира мярката в помощ на бизнеса заради силно поскъпналия ток да важи със задна дата от октомври и до края на март. Обясни, че ако имаше редовно правителство и действащ парламент, помощта е можела да дойде през нормативни промени и по линия на акцизите или други данъци. Но в тази ситуация правителството е трябвало да погледне от кой джоб може да извади пари. Това е причината пари да се вземат от печалбата на производителите на енергия, какъвто се явява АЕЦ.
Колкото и да изглежда, че този АЕЦ прави много пари, не можем да си позволим да докараме АЕЦ до фалит, това ще е първият фалит на АЕЦ по света, допълни той, обосновавайки идеята помощта да е по 50 лв. на мегаватчас, а не повече.
Министерството на финансите не е дойна крава и всеки трябва да си поеме отговорността за начина, по който управлява.
Така министърът отговори на въпрос дали помощ от бюджета може да очакват компании и като столичната топлофикация, която е затънала в дългове, а цената на природния газ също е на рекордно високи нива.