Правителството прогнозира поевтиняване на горивата и спад на инфлацията в края на годината. Това е записано в одобрените днес от кабинет проектобюджет за годината и актуализирана тригодишна бюджетна прогноза. В съобщението, изпратено до медиите, се посочва, че тя включва и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, която включва и приоритети, договорени при преговорите за коалиция. Ангажиментът, поет от финансовия министър, бе проектобюджетът да се внесе за разглеждане от Народното събрание до края на януари.

Средногодишното повишение на инфлацията, но изчислена по методиката на Евростат, се очаква да е 5.6%, а в края на годината да се забави до 3.1%. За сравнение, през декември годишната инфлация бе 7.8%. Според хармонизираният индекс обаче е 6.6%. Разликата идва от различните тегла в потребителската кошница, които получават продуктите и услугите в нея по методиката на Евростат.

В съответствие с пазарните очаквания международната цена на петрола сорт брент се очаква да се понижи с малко над 12% в края на 2022 г., което ще доведе до поевтиняване на транспортните горива за съответния период, е записано в проекта. Как се промениха цените на горивата през последните 2 години можете да видите тук

През тази и следващите две години се предвижда да се запазят данъците върху доходите и тези за бизнеса, като продължи повишената събираемост. С проекта за 2022 г. се предвижда ваучерите за храна да могат да се използват и за погасяване на сметки за ползвани за битови нужди електрическа енергия и вода. Доскоро работодателите не можеха да плащат част от заплатите с ваучери, защото бюджетът за годината не е приет. С удължаване на разпоредби от миналогодишния обаче това вече е възможно. Квотата за ваучери за храна се определя с държавния бюджет в началото на всяка година. През 2021 г. квотата се равняваше на 390 млн. лв. и беше изчерпана още през ноември. Месечната необлагаема сума под формата на ваучери за храна в момента е до 80 лв. на служител и се очаква да нарасне до 200 лв. през 2022 г.

Както вече е известно, минималната работна заплата нараства от 650 лв. в момента на 710 лв. догодина. Последващо увеличение за 2023 и 2024 г. се предвижда да бъде обвързано с въвеждане на механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата, се посочва в документа, одобрен от кабинета. Още при преговорите за правителство настоящият министър на финансите Асен Василев обяви, че редица показатели, сред които и минималната заплата, ще се обвържат с размера на средната заплата за страната. С това е мотивирано и предложението му, залегнало в проекта, максималният осигурителен доход да нарасне от 1 април до 3400 лв. Работодателите от години също настояват за ясен механизъм за определяне на минималната заплата, чийто размер в момента се определя административно, като сумата 710 лв. бе настояване на синдикатите и на БСП в качеството им на коалиционен партньор. Този размер бе записан и в коалиционното споразумение. Това е и една от разделителните линии между ресорния министър и бизнесите, която се нажежи през миналата седмица след заседанието на Тристранния съвет. Повече за това четете тук и тук. Какво показват данните за минималното заплащане на Евростат вижте тук.

Според оповестените и от финансовия министър параметри на бюджета се знае, че за 2022 г. е заложен икономически растеж 4.8%, а заявените рекордни държавни инвестиции от близо 10 млрд. лв. ще бъдат подкрепени и от пари, които се очакват по Плана за възстановяване и растеж. От думите на финансовия министър Асен Василев през уикенда се разбра, че се очаква одобрението на плана да стане някъде през пролетта.

Отделно заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU в отговор на пандемията е в размер на 1.283 млрд. лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014 - 2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19. За 2022 г. предвидените разходи по механизма REACT-EU се очаква да бъдат в размер на 394.9 млн. лв., за 2023 г. - 249.9 млн. лв., и за 2024 г. - 44.2 млн. лв.

Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), се очаква да бъде 6.268 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ (по текущи цени) и около 4.549 млрд. евро заеми (по цени от 2018 г.). Механизмът не регламентира изисквания по отношение на национално съфинансиране. Периодът, в който може да се поемат правни задължения за основния финансов пакет в размер на 70% от общата сума за безвъзмездната подкрепа, е до 31 декември 2022 г., а за остатъка от 30% - между 1 януари 2023 г. и 31 декември 2023 г.

От прогнозата се вижда още, че и през 2024 г. не се предвижда да има балансиран бюджет, тоест разходите да са равни на приходите. Предвиденото временно разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., наложено от икономическите, здравните и социалните предизвикателства, се реализира при по-ниски от очакваните нива на фискалната позиция, а доколкото в настоящата прогноза са заложени и фискални ефекти от политики, мерки и допусканията на правителството, чийто мандат покрива изцяло прогнозния период, в средносрочен план се предвижда дефицитът да достигне 4.1% от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки), с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 3% от БВП през 2024 г., се посочва в документа. Конкретно за 2022 г. заложеният дефицит е 4.1% заедно с COVID мерките, а без тях той е 2.5% от БВП.