Държавата най-вероятно няма да успее да получи пълното обезщетение заради неизпълнението на ангажиментите, поети при приватизацията на Параходство "Български морски флот" от братята Кирил и Георги Домусчиеви. Това се разбра по време на парламентарния контрол от отговор на въпрос на вицепремиера Калина Константинова.

От думите й се разбра, че държавата е поискала отмяната на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата от 14 декември. То е окончателно и задължително за страните, но всяка от тях може да поиска отмяната му. То предвижда собственикът на флота да плати на държавата малко над 25 млн. лв. неустойка при претендирани от нея над 52 млн. лв. Те са неизпълнение на приватизационния договор в броя на поддържания флот и персонал. Отмяната може да бъде поискана до 22 март.

Междувременно през декември Агенцията за публичните предприятия и контрол е завела второ арбитражно дело, от изхода на което зависи и предходното, обяви вицепремиерът.

Допълни, че агенцията в момента изготвя цялата документация, нужна за да поиска отмяната на решението, за да може да го направи до 20 март и да се пребори за цялата неустойка.

Тя обаче подчерта, че след като през 2017 г. е бил отменен текст от Закона за международния търговски арбитраж, "почти" няма правно основание за отмяна на решението на арбитражния съд. Отмененият текст е давал основание това решение да се отмени, тъй като нарушава обществения ред в Република България, който не позволява държавата да се третира като търговец в търговски спорове. Това основание в момента не е налице и шансовете държавата да успее в исканата отмяна на решението не са големи, обясни Константинова. "Въпреки това ще се борим до края", увери тя.

Задалият въпроса по случая Румен Гечев, депутат от БСП, изрази учудване, че представителят на държавата в Арбитражния съд - Христо Антов, не е подписал решението с особено мнение, след като в случая става дума за защита на държавния интерес. По негова информация, освен че няма да плати половината от неустойката, собственикът на дружеството е предявил претенции към държавата за 662 хил. лв. за покриване на търговски разходи. Заключи, че цитираната промяна в закона е обслужила определени интереси. Посочи, че Съдът на ЕС постановява, че държавите членки не могат да поемат задължение да изключат от правораздавателната система на съюза споровете, които могат да се отнасят до прилагането и тълкуването на съюза. Според него това означава, че страните в ЕС не би трябвало да се явяват на арбитражен съд да защитават решенията си.

Този въпрос стана публично известен през 2018 г., когато Валери Симеонов, лидер на НФСБ и вицепремиер, повдигна въпроса като определи поведението на държавата като акция по спасяването на "редник Киро" след като бяха приети в услуга на Домусчиеви в закона за приватизация. .

Дружеството е приватизирано (70%) през 2007 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", учреден с тази цел. В срок от 10 години купувачът се задължава да инвестира 779.88 млн. лв. в кораби, а плавателните съдове трябва да са със средногодишен общ тонаж, не по-малък от 1 300 000 DWT.

Две години преди изтичането на десетгодишният срок купувачът иска промяна на договора от Арбитражния съд с мотива, че е налице "стопанска непоносимост", припомня Константинова. Арбитражният съд приема аргументите и променя договора, но след обжалване Върховният касационен съд постановява, че арбитражният е "надградил компетенциите си", и начислява неустойката от 52 млн. лв. със срок на плащане 3 месеца. Дружеството обаче не признава решението и завежда следващо арбитражно дело, което печели.