Когато газът опразни оранжериите: как краставиците настигнаха по цена агнешкия бут

На живо
Протестът на "Правосъдие за всеки" в София

Когато газът опразни оранжериите: как краставиците настигнаха по цена агнешкия бут

Когато газът опразни оранжериите: как краставиците настигнаха по цена агнешкия бут
Похватът на търговците - когато някой продукт е много скъп, да обявят цената му за малък грамаж, застигна необичайни стоки: по столичните пазари могат да се видят етикети, указващи цена от 85 ст. за 100 г...краставици.
В последния месец от най-достъпната съставка за салати и туршии в България краставиците се превърнаха в луксозен продукт, борещ се за ценово надмощие над стоки, използвани в гурме кухнята. Това не са и единствените поскъпващи драстично зеленчуци. Причината се крие в рязкото повишение на цените на суровините, използвани за отопление на оранжериите и на торовете. Притиснати едновременно от огромните си разходи и по-евтиния внос от чужбина, производителите все още очакват обещана, макар и незначителна държавна помощ. А за потребителите остава да разчитат на това, че стоката е нетрайна и високите цени няма да се задържат дълго.
Изпразването на оранжериите
Заради главоломното поскъпване на краставиците през седмицата потребители на "Фейсбук" се шегуваха, че цената на зеленчука е на път да стигне тази на агнешки стек (не толкова буквално колкото като сравнение с нещо традиционно скъпо) и че при тези равнища е по-добре човек да си купи джолан вместо продукти за прясна салата за обяд.
Още през есента на миналата година оранжерийни производители коментираха, че пазарът може да остане без български зеленчуци през зимата и това ще принуди българите да купуват изцяло вносни домати и краставици.
Миналата седмица Би Ти Ви показа празната оранжерия на производител от Мало Конаре, Пазарджишко. Тя е затворена от ноември, а всичките 20 работници са в неплатен отпуск. По думите на собственика Иван Кабуров при актуалните цени на газа сметките са показали, че производството няма да е рентабилно, защото производствената цена на доматите в началото на март би била 7 лв. за кг.
Теодора Кръстева, изп. директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, обяви още преди време, че заради високите енергийни цени около 70% от хората в бранша са решили през есента изобщо да не засаждат зеленчуците, които би трябвало да берат и продават в момента.
Сега допълва, че междувременно са разчитали на подкрепа - първо от служебния кабинет, а след това и от редовния. Единственото известно към момента обаче е, че са предвидени 3.5 млн. лв. за сектора, които не минават през одобрение на Европейската комисия. Условията за кандидатстване още не са оповестени, но засега идеята била да се подпомогнат тези, които отопляват оранжериите на газ. Колегите й определят сумата като смешна по размер, а освен това - като вече закъсняла.
Когато газът опразни оранжериите: как краставиците настигнаха по цена агнешкия бут
"Решихме, че не е рентабилно да засаждаме домати. Миналата година по това време доматите вече бяха около метър-метър и 20, в момента оранжерията ни е празна. След като газът се увеличи, се увеличиха и торовете. И те са с три пъти по-висока цената", обяснява зеленчукопроизводителят Иван Кабуров .
Пред "Дневник" Теодора Кръстева казва, че все още не е известно каква част от производителите ще засадят следващата реколта, която ще е на пазара от май, но по-смелите вече започнали, разчитайки най-вече на това, че времето не е много студено. За производството на краставици конкретно температурата в оранжерията трябва да е минимум 16 градуса.
Оранжерийното производство е едно от най-скъпите.
Към цените на тока и природния газ тя добавя и алтернативата за някои оранжерийни производители - пелетите, които също са поскъпнали няколко пъти от лятото насам. Има и такива стопани, които отопляват с минерална вода като към сметките им за концесията на съответния извор се добавят и скъпият ток, който задвижва помпите, осигуряващи водата на оранжерията.
По данни на земеделското министерство площите, заети с оранжерии в страната, са 900 хка, като една трета от тях се отопляват - в 70% от случаите с природен газ.
В сметката трябва да се броят и торовете, които вече променят цените си всеки ден. "Все едно купуваш билети за самолет", сравнява ситуацията Кръстева. И допълва, че собствениците на агроаптеки не смогват всеки ден да сменят етикетите.
Тенденцията все пак е надолу
Теодора Кръстева, чиято организация е най-старата в сектора, посочва, че все пак цените са тръгнали надолу като миналата седмица оранжерийните краставици на едро са стрували 4.80 лв., докато в понеделник сутрин на борсата в софийския квартал "Дружба" вече са се изравнили с цените на гръцките краставици и са около 3.50-3.70 лв. на кг.
Обяснява това с обстоятелството, че тези производители, които са засадили все пак през есента, вече масово берат продукцията, за да освобождават площите за следващата реколта. Според нея някои продават стоката си на себестойност, други - направо на загуба.
Допълва, че с колегите й много тежко са приели новината, че ДДС в Турция пада от 8% на 1% за група стоки, сред които и плодовете и зеленчуците като е ясно как това ще се отрази на българския пазар. Отделно и краставиците от Гърция са винаги по-евтини, защото там в някои райони изобщо не се налага отопляване на оранжериите, а в останалите количеството енергия е далеч по-малко от нужното в климатичните условия на България.
Аз са себе си като потребител не купувам нито краставици, нито домати, купувам единствено маруля, защото знам, че е българска
Производителите за пореден път недоумяват защо държавата не защитава производителите си от вноса поне от Турция. Кръстева пък поставя и друг въпрос - защо за производителите на зеленчуци не се прилага механизма на обратното начисляване на ДДС, което би облекчило сектора. Преди 3 г. бе обявено, че управляващите обмислят тази идея. То бе въведено преди години за пшеницата като представлява изключение от общия принцип на ДДС, при който данъкът се начислява не от доставчика, а от получателя. Очакваните ефекти от това са изсветляване на сектора, включително вноса, възможност производителите да реинвестират тези 20% и др.
От таблото до магазина
В опит да ограничи резкия скок на цените миналата седмица министърът на икономиката Корнелия Нинова нареди цените на едро на основните хранителни продукти да бъдат показвани в реално време на електронно табло на входа на министерството в центъра на София. По думите ѝ това ще намали риска от спекула (защо спекулата не е мръсна дума четете тук), тъй като хората ще бъдат информирани за "реалните цени" . Таблото няма онлайн вариант, който да е достъпен за хората от другите градове, но същите "котировки" могат да се видят на сайта на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За понеделник (14 февруари) цената на краставиците е обявена като 3.40 лв. за кг., което реално показва цитираното и от Теодора Кръстева.
Проверка на "Дневник" в търговската мрежа на дребно в неделя показа, че цените варират доста. В неголям квартален магазин краставиците струват около 80 ст. за 100 г, в по-голям магазин, част от верига, но в повехнал вид - 4.80 лв. за килограм, а по сергиите в кварталния пазар - около 5.50 лв. за килограм.
Какво показват анализите
В годишния анализ на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за 2021 г. се посочва, че цените на българските зеленчуци са варирали много заради твърде голямата им зависимост от метеорологичните условия. В резултат на това през последните 8 г. делът им на пазара е малък. Освен това през миналата година цените на някои от тях отбелязват най-високите си стойности за съответния месец досега. Краставиците, наред с морковите и зелето, минават като цени значително над нивата от предходните години.
Конкретно за краставиците анализът показва, че при оранжерийното производство се повтарят тенденции от предходни години. По традиция най-висока стойност достигат през февруари - 3.65 лв. за кг. От средата на октомври 2021 г. обаче - когато вече бяха поскъпнали газът и токът - се заражда трайна възходяща тенденция, която се запазва до края на годината и се стабилизира през декември на ниво от 3.45 лв./кг.
Движението на цената на вносните краставици е аналогично, но тя е стабилизирана през по-голяма част от годината на по-ниско ниво, отбелязват експертите на комисията, а маржът между цената на българските краставици и на тези от внос е най-голям в периодите февруари - март и ноември - декември.
Количествата български краставици, които са се търгували средногодишно са по-големи, като относителният им дял спрямо общите продажби е 65%. През зимните месеци този дял е 44%, а през летните месеци достига до 86%. Спрямо 2020 г. цената на оранжерийните краставици е с 11% по-висока, а средногодишната цена на вносните краставици е без промяна.
Колко може да продължи поскъпването
Когато газът опразни оранжериите: как краставиците настигнаха по цена агнешкия бут
"Лошо завършихме 2021 г. От Коледа започна стабилизиране, което продължи до 7-8 февруари. В момента кривата отново тръгна нагоре и това се дължи на пресните зеленчуци и плодове, които отбелязаха рязък скок" - така изглежда днес картината през погледа на Владимир Иванов, председател на комисията по стоковите борси и тържищата пред БНТ. По думите му обаче при тези ценови нива потреблението ще се свие много и това ще доведе до спад на цените, тъй като и доматите, и краставиците са нетрайни стоки.
Нямаме такова търсене на пазара, което да обезпечи постоянна цена на краставиците от 8-9 лв. за кг. 
Според Иванов заради високите енергийни цени поскъпването ще продължи до пролетта. По думите му в момента "не е налице вредна спекулация". На въпрос на "Дневник" той уточни, че има предвид, че не е възможно в момента търговците да направят печалби от порядъка на 10-20% свръхпечалба. "Пазарът е оптимизиран и много трудно могат да се правят шменти-капели", обясни той. Допълва, че има жестока конкуренция и тези цени, които се виждат, са "абсолютно реални".
Когато газът опразни оранжериите: как краставиците настигнаха по цена агнешкия бут
Според него е нужна краткосрочна подкрепа за оранжерийните производители, за да не бъдат декапитализирани докато енергийните цени се нормализират.
Колко е нормално да поскъпнат краставиците по пътя от производителя до сергията или рафта е въпрос, с чиито отговор никой представител на сектора не пожела да се ангажира пред "Дневник". Аргументът - че това е функция на сключваните договори, както и на търговския процес: през колко ръце минава стоката до крайния потребител.