До месец-два се очаква да започне поетапното пускане на портала за електронни консулски услуги. Първоначално той ще действа в средно натоварените консулски служби и планът е до края на годината в почти всички да заработи. В същото време представители на туристическия бранш обявиха, че им е по-важно да се облекчи издаването на визи за работа в сектора. Това се разбра от изслушване на представители на Министерството на външните работи в парламентарната комисия по туризъм.

През портала чужди граждани ще могат да кандидатстват за виза, а български граждани ще могат да подават заявления, да си записват час за консултация, всички ще могат да заплащат онлайн съответните услуги.

Това ще облекчи и гражданите, и консулските служби, обявиха експертите.

В отговор на въпроси от туристическия бранш бе обяснено, че и българските визи, с някои изключения, са поскъпнали от 60 на 80 евро, след като това е европейско изискване, от което България известно време се е отклонявала с различни мотиви, сред които и корона кризата, но това вече не е възможно.

Все още страни, които са договорили с ЕС някакви преференции, като Русия например, ползват облекчени такси за туризъм от 35 евро, а за пътувания с някои цели като наука или спорт те са безплатни.

На въпроси на туроператори защо България не въведе издаването на визи на границата по подобие на други туристически дестинации бе обяснено, че в ЕС това не е допустимо и го прилага, при това само за активния туристически сезон Кипър. Тя е договорила това изключение, като то е свързано и с това, че няма планове да бъде част от Шенген.

Беше потвърдено, че България продължава да работи с частни фирми, които обслужват т.нар. изнесени центрове за издаване на визи, като това е основно в дестинации, където няма дипломатически представителства. Беше обявено, че се водят разговори за нови такива центрове в Тайланд, Филипините и др. В същото време някои договори с такива в годините назад са били прекратени заради нарушения и след сигнали, сред които и за трафик на хора. Такива примери има няколко от миналата година в Турция.

Експертите на министерството отговориха на упреците, че се искат по 100 евро от туроператорите, на чиито туристи издават визи в чужбина в активния сезон, с издръжката на използвана платформа за електронна обработка "Перфект плюс". Допълниха, че може всичко да мине на хартия и да не се събира такса, но тогава за единица време ще могат да бъдат издадени 3 пъти по-малко визи.

В това време представители на туристическия бизнес обявиха, че реалният голям проблем не е издаването на визи за туристи, а на такива за работници в сектора. Заради това управляващите получиха призив да се съюзят с други в ЕС със сходни проблеми и да поискат отпадане на изискванията на ЕС, според които има редица ограничения за работни визи в ЕС. Най-проблематично сред тях за българските работодатели е това, че не могат, докато работникът е тук, да поискат удължаване на работната му виза.

Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, коментира, че с колегите му са заложници на тези правила. Посочи, че с колегите му са станали изключително безкритични към работната ръка и се шегували, че искат само служителят да има едно око, една ръка и един крак.

Анализът му е, че се прави всичко в угода на европейските институции, което обаче е обичайно в разрез с българския национален интерес. Допълни, че от една страна няма как да бъде задържан готвач, който е получил оферта за висока заплата в петзвезден хотел в Германия, а в същото време на чуждите работници, които в общия случай са от страни, в които има български малцинства, се поемат всички разходи пътни, квартирни, 3 хранения на ден, а понякога и семействата. "Всичко е за сметка на работодателя, толкова ни трябват и са ни ценни", коментира той.

Представители на държавните ведомства обясниха, че това, което може да се направи от България, е да се съкратят процедурите по издаването на работни визи, които вече са били съкратени, сега отнемат около два месеца и първоначалното искане да се подава в електронен вид. визата за краткосрочна заетост е за 90 дни в рамките на 6 месеца и не може да бъде удължена на място. За по-дълга заетост работодателите трябва при първоначалната процедура да заявят това.