След като кабинетът получи един куп публични упреци, че залага големи харчове в проекта си за бюджет за тази година, депутатите на ГЕРБ са засипали председателя на бюджетната комисия с десетки текстове за още разходи в предложенията си между двете четения на бюджета. Повечето от внесените общо малко над 100 проекта са на бившите управляващи.

Настоящите са се обединили в предложенията си и са подписани от депутати от четирите формации в управляващата коалиция. Никой не предлага различно решение за вдигането на максималния осигурителен праг на 3400 лв. от април. Едно от малкото изключения е проект, подписан от Ива Митева ("Има такъв народ"), с което отново се предлага намаление на партийната субсидия от 8 лв. на 1 лева.

ДПС са внесли един проект, под който са се подписали всички.

Срокът за внасяне на предложения между двете четения на проектобюджета изтече във вторник вечерта.

В характерен за ГЕРБ стил повечето предложения на депутатите, които очевидно действат в координирана атака, предлагат десетки ремонти на малки улици, пътни отсечки, паркове, ВиК мрежи, изграждане на нови спортни съоръжения.

В очевидната демонстрация участват всички в различни конфигурации и поотделно, като с предложения за още разходи за ремонти се включват дори бившите министри на външните работи, вътрешните работи и образованието. С такъв тип предложение излиза дори Кирил Ананиев, дългогодишен експерт по бюджет, който в последните години се посвети на предимно политическа дейност и е основен говорител на ГЕРБ по финансови въпроси.

Бившият министър на образованието Красимир Вълчев, което е магистър по публични финанси, дори предлага редакция в рамката на бюджета, според която той е с повече приходи и съответно свит дефицит. Като се основава на по-висока от очакваната от кабинета инфлация залага с 3 млрд. лв. повече приходи от акциз и ДДС и с 2 млрд. лв. по-малък дефицит.

Противно на утвърдената при управлението на ГЕРБ практика да се харчат ударно пари от бюджета през декември с решения на правителството, сега депутатите на партията предлагат през закона за бюджета да отпадне текст от Закона за публичните финанси, който дава възможност кабинетът да одобрява допълнителни разходи по бюджетите на ведомствата, ако не се нарушава салдото.

Неизменно всички предлагани допълнителни разходи са мотивирани със заложени по-високи приходи - или от ДДС, или от акциз.

Предишните управляващи, които въведоха и утвърдиха практиката през преходни и заключителни разпоредби на проекти, които в момента се обсъждат да прокарват съществени промени в други, сега се обявяват против. Затова и предлагат да отпаднат всички текстове, от които планираха първоначално да се възползват и сегашните управляващи. Този подход заобикаля общественото обсъждане на проектите и дава възможност за бързи промени, а управляващите вече заявиха, че се отказват от възможността, след като получиха критики. ГЕРБ се противопоставят и на заявената промяна по международни дела не министърът на финансите, както от дълги години досега, а министърът на правосъдието да представлява държавата.

В продължение на някои акценти от политиката си и все още незагубени напълно позиции в София депутати от ГЕРБ предлагат Столична община да получи 178 млн. лв. вместо 15 млн. лв. субсидия за градския транспорт като се аргументира, че в допълнение на намалелите пътници заради пандемията сега се добавят и високите цени на енергията. Допълват и че в повечето страни субсидията на транспорта в столиците се дели поравно между държавата и общината, а в случая държавата е предвидила дори по-малко отколкото преди пандемията.

Предлагат се и 40 млн. лв. конкретно за разширението на метрото по трасето от университета до "Цариградско шосе".

Както и останалите партии предлагат да се запази преференциалния данък за таксиметрова дейност на равнище от 300 лв., а общините да върнат на фирмите, ако вече са им взели повече, тъй като бюджетът се приема със закъснения. Мярката бе приета за 2021 г. заради пандемията и настоящите управляващи също предлагат да остане.

Бившите земеделски министри Десислава Танева и Румен Христов предлагат с 200 млн. лв. повече да се подпомогнат земеделските стопани заради поскъпването на суровините и енергийните цени. Предлагат и завишение с 50 млн. лв. до общо 150 млн. лв. на помощите за отстъпка върху акциза за горивата за стопани. Освен това да се запази обратното начисление на ДДС върху пшеницата до края на 2025 , а не да приключи до края на юни. Предлагат още 9% ДДС върху основите харни, сред които плодовете и зеленчуците, чиито производители понасят тежки загуби заради високите енергийни цени. Повече за това четете тук. Аргументът е и това, че в повечето страни в ЕС храните се облагат с подобна ставка и приходите в бюджета от данъка не са пострадали. Предлага се и 20% ръст на заплатите в Министерството на земеделието и структурите към него.

Сред предложенията е това на бившия министър на туризма Николина Ангелкова да се повишат парите за субсидии на туроператори, които водят чужди туристи тук със самолет или автобус и също с 10 млн. лв. да се завишат парите за национална туристическа реклама.

Бившият здравен министър Костадин Ангелов предлага, ако пандемията свърши и не се налага да се купуват тестове за ученици, то парите да отидат за пречистватели за въздуха в учебните заведения.

Всички предложения на участващите в управлението са обединени в общи проекти по теми като тези, в които се предвиждат допълнителни разходи е посочено по кои други пера да се намалят сумите. Най-честия случай е да се вземат пари от предвидените за оптимизиране на администрацията, което означава и обезщетения при освобождаване. Финансовият министър още в края на минала та година обяви, че за година администрацията трябва да се свие с около 30 хил. души, което включва и освобождаване на служители в пенсия като този процес вече започна.

Едно от изключенията е предложението да се дадат исканите от БАН допълнително 20 млн. лв. като се вземат от разходите на съдебната власт и прокуратурата.

Както вече бе обявено от Любомир Каримански, председател на бюджетната комисия, управляващите предлага да отпаднат всички параграфи от преходните и заключителните разпоредби в проектобюджета, с които се въвеждат реформи в други сфери, нямащи отношение към изпълнението на бюджета за 2022 г.

Управляващите ще отговорят на искане на Светия Синод, на което се позовават депутати и от други партии, да се изплащат субсидиите на вероизповеданията не на тримесечие, а всеки месец, тъй като в противен случа се получава натрупване на суми, заради което банките ги таксуват по начин, който реално им намалява субсидията.

Внесено е и предложение, с което да се позволи на Националния институт по метеорология и хидрология да има делегиран бюджет. Това означава, че неговият ръководител може да определя сам числеността на хората и заплатите им като мотивът за това е, че негови служители работят по проекти, които често надхвърлят една финансова година и така институтът ще може да борави по-гъвкаво със субсидията и ще има право на преходен остатък по бюджета си.

Предлага се да се заделят още 4.8 млн. лв. за командировки в чужбина на преподаватели като се отбелязва, че от 10 г. не са актуализирани условията за дългосрочно командироване.

Предвиждат се повече пари за организациите на българите в чужбина като парите ще се вземат от бюджета на министерството на външните работи за оптимизиране на публичния сектор. В същото време бюджетът на министерството се допълва заради установен недостиг по международни ангажименти като членството в НАТО, чиято вноска е повишена, и др. подобни за общо 7.2 млн. лв. Бившият министър Екатерина Захариева в свой проект изчислява недостига на 11.8 млн. лв.

С 600 хил. лв. се завишават парите за компенсация на родители, чиито деца не са приети в ясла или детска градина, а с 5 млн. лв. парите за еднократна помощ на микроземеделските производители.

Предлага се още структурите, които ще минат към нови ведомства, какъвто е например случаят с агенцията по горите и агенцията по храните, които предстои да преминат към МС, да се финансират по бюджетите на ведомствата, към които принадлежат към края на 2021 г.

Както вече бе обявено с 2 млн. лв. се намалява бюджетът за БНТ, а на СЕМ със 160 хил. лв. Парите ще отидат за заплати на музикантите и хористите към БНР, които и сега получава заплащане близко до минималното за страната, за които се дават 1 млн. лв., а с 1.160 за културни програми зад граница на сдруженията на българите.

С 20 млн. лв. се предлага да се увеличават парите за по-високи заплати на преподавателите във висшите училища, чиито ръст изостава от този на преподаващите в средните и началните.

Ваучерите за храна, които се увилчават на 200 лв. на месец на човек ще могат да се плащат и битовите сметки.

В отговор на критиките на настоящия финансов министър още от времето, когато пое поста в служебния кабинет, че ГЕРБ залага в бюджетите си занижени приходи, за да отчита после преизпълнение, което да раздава с решения на кабинета, ДПС намира своите аргументи.

В мотивите на проекта си между двете четения движението заключава, че инфлацията е подценена и съответно очакваните приходи са подценени с точно 1.063 млрд. лв. На тази база формацията, която напоследък особено активно напада управляващите и особено често премиера и финансовия министър, предлага завишени разходи в няколко направления.

Подобно на ГЕРБ предлага с 200 млн. лв. да си вдигнат разходите за помощи в земеделието като с по 44 млн. лв. се подпомогнат животновъдите и растениевъдите, а останалите около 111 млн. лв. да се ползват за други извънредни помощи заради пандемията. Предлага се още с 10% да се вдигнат заплатите на администрацията в сектора и с 15% - на заетите в Селскостопанската академия.

Предлагат още с повече от заложените сега 1.6% да се повишат заплатите на общинската администрация като предложението е да е с почти 10% - с колкото се вдига и минималната работна заплата в страната.

Отделно се предлага, подобно на първия програмен период 2007-2013 г., да се направи еднократно намаление с 80% на претенциите на управляващите органи по европейските средства. Това означава с толкова да намалеят непризнатите разходи по изпълнявани от общините проекти. Аргументът за това е до края на 2023 г. те трябва да изпълнят проекти за общо 2.2 млрд. лв. и е нужна помощ в тази "зряла" фаза на проектите. Точно същият проект със същите мотиви е внесла и Ирена Димова от ГЕРБ. Това решение на проблема е в двата случаи се предлага да се разреши чрез тристранно споразумение и цялата процедура е наречена инструмент за покриване на финансов недостиг.

Отделно ДПС предлага субсидията за държавно делегираните на общините дейности да се вдигне с 82.5 млн. лв. и също на свой ред предлага да остане 300 лв. данъкът за таксиметровите превози.

Очаквано в проектите на "Възраждане" има редица теми, свързани с концепцията на партията за пандемията. Една от тях е да отпадне тестването на учениците за коронавирус, защото било ненужно, неефективно и сегрегационно, а освен това уронва личността. Предлага се още парите за покупка на ваксини да намалеят с 40 млн. лв., които пък да отидат за лечение. Допълва се, че хората, които искат да си поставят такива ваксини, трябва да си ги купуват. Като в същото време се насочат повече пари в болнични заведения в общини, където заразени са под средното за страната, защото това означавало, че местните лекари се грижат повече за профилактиката на пациентите. За това насърчение се предлага със 132 хил. лв. да се ореже бюджетът за медицински дейности, сред които и ваксини за здравнонеосигурени хора. Също като ГЕРБ предлагат министърът на финансите да продължи да представлява държавата по международни дела, и също да се вдигнат с 10% заплатите на администрацията в системата на Министерството на земеделието.

Предлага се също ставката на ДДС за детски артикули, които като антиковид мярка сега се облагат с 9 % да падне на 0.

А също правителството да не може да прави промени в бюджета без решение на Народното събрание, с 10% да се вдигнат заплатите в МВР и да се предвидят повече пари за читалищата.